Изчезват ли занаятите и има ли кой да продължи традициите? Според двама майстор-ковачи, тенденцията е лека полека да замират, тъй като няма млади хора, които желаят да се обучават с години докато станат добри занаятчии.
Георги е от Хисаря, а Любен е от Несебър. Всеки от тях работи в ателието си сам, но през годината участват заедно и в различни мероприятия из страната. За да си добър майстор-ковач е необходимо:
"Първо много любов към занаята, много упоритост и постоянство, това може би е най-важното. Защото може да има човек много голям талант, обаче няма ли дисциплина, не се получава нищо, докато хора, които нямат чак толкова голям талант, но са дисциплинирани, постигат много. А когато вече се съчетаят нещата – да има дисциплина и талант, тогава вече всичко върви. Че няма почти стари филми, да речем уестърн, стари такива, рицарски, да няма сцени с ковачи. И още като дете съм виждал това нещо, съм знаел един ден какво ще работя. Първоначално самичък, по-късно съм чиракувал при майстори и в един момент вече, когато нещата малко се поусложняват, вече отиват в съвсем друга сфера – започва човек да си вади хляба с това нещо.", споделя Георги Манолов от Хисаря.
Дали занаят се учи или се краде, майстор - ковачите имат свое обяснение.
"Аз съм учил, но де факто съм като самоук един вид, защото ти можеш да учиш, три години да го учиш и пак да не го научиш. После вече самата практика те учи и показва дали можеш или не можеш, но аз все пак за 40 години смятам, че съм постигнал много неща. Някой, ако иска да стане ковач, трябва да дойде или при мен, или при Гошо, за да тръгне от началото. И това в общи линии загива, има млади момчета, но явно трябва да извървят много дълъг път, защото един занаят не се учи за година – две, ще отиде доста време. Това е не само за ковачеството, доста занаяти така загиват.", казва Любен Ангелов от Несебър.
"И се учи, и се краде, но най-важното е да се подходи с любов към това нещо. Няма ли желание, няма ли любов да се учи, да се усъвършенства човек, значи всичко става изкуствено, пък всичко изкуствено не е красиво. Аз съм имал късмета да чиракувам при може би най-добрите майстори в България и резултатите не закъсняха след време. Аз самият станах майстор, просто много желание, много любов и уважение, уважение към старите майстори. Трябва да ти идва отвътре, иначе не става!", категоричен бе Георги Манолов.
Майсторите разказват, че от този занаят не са станали много богати, но:
"Богат съм в смисъл на това, което съм направил, красотата, която съм създал, не мога да кажа, че съм богат, но това, което поне съм правил, съм доволен."
Двамата специалисти в занаята не са големи оптимисти относно бъдещето на подобен занаят.
"На състезания и демонстрации в чужбина съм виждал как зад тяхната гилдия, зад тия хора какво е уважението на държавата към тях, каква е подкрепата към тях, докато тука това нещо с времето лека полека изчезва. Може би тези традиции са прекъснати тепърва да се възраждат – аз съм песимист в това отношение."
"Искам тук да има хора, които с голямо желание да поемат този занаят, защото смятам, че все пак времената ще се променят. Японците са направили една такава грешка, че след войната са занемарили занаятите, изтървават ги, минават на силна икономика и в един момент се усещат, че занаятите са изчезнали и започват тогава чак да ги възраждат, но примерно, сега говорим за техните мечове казват „не са тия, които са били едно време“. Значи е прекъсната нишката и така е в занаята – ако прекъснеш нишката, после е много трудно."
Все пак, за да запазят поминъка си, майсторите се насочват към практични неща, които служат не само за украса и сувенири, а се използват във всяко домакинство.
