Гърция може да се включи в бъдещ проект за развитието на АЕЦ "Козлодуй".
Това заяви българският премиерът акад. Николай Денков, който се завърна от посещение в южната ни съседка.
По думите му Гърция има интерес също от разширението на газохранилището в Чирен, както и от построяването на нефтопровод Бургас – Александруполис.
Газовите връзки са изградени и Гърция изигра ключова роля миналата година, за да можем без прекъсване на захраним икономиката и потребителите, заяви акад. Денков.
Вижте повече по темата във видеото.
Депутатите задължиха Министерски съвет да промени плана за възстановяване и устойчивост в част "Eнергетика".
Народните представители се обединиха около проекта на решение и бяха единодушни, че целта е запазване на въглищните централи в страната.
Предвижда се отпадането на ангажимента за намаляване на въглеродните емисии от производство на електрическа енергия с 40% до края на 2025, взимайки изходните нива от 2019 година и продължаване работата на централите от Маришкия басейн без ограничения до 2038.
Всички парламентарни групи подкрепиха единодушно проекторешението, с изключение на няколко депутати от парламентарните групи на "Прoдължаваме промяната" и "Демократична България".
След прегласуване, проектът на решение беше приет с 187 гласа "За", 2 "Против" и 9 "Въздържал се".
Вижте повече във видеото.
Бизнесът и държавата да си поделят сметките за електроенергия, в защита на домакинствата.
Това предлагат от Института за развитие и управление на ресурсите.
Идеята е да се премахне таванът от 250 лева на мегават час и да се въведе режим на споделено справяне с енергийната криза. Той се изразява в това бизнесът да поеме половината от реалната борсова цена на електроенергията, а другата половина да се изплаща от бюджета.
За Новините на телевизия КИС 13, председателят на Института за развитие и управление на ресурсите Георги Тошев обясни, че предложението е във връзка с предстоящата процедура по изготвяне и приемане на държавния бюджет за 2023.
Според анализа, бизнесът не е стимулиран да инвестира в изграждане на мощности от възобновяеми енергийни източници.
Изчисленията на института сочат, че за второто шестмесечие на тази година държавните разходи за енергийни субсидии за бизнеса могат да надхвърлят 8 млрд. лв.
Вижте повече във видеото.
Газ и електроенергия на достатъчно ниски цени в кратки срокове.
За това настояват от бранша на хотелиерите и ресторантьорите в Русе, за да могат да оцелеят през зимата.
За сектора е много важно да има редовно правителство, което да предприеме спешни мерки за овладяване на цените и подкрепа за бизнеса.
Според председателя на регионалната организация Красимир Иванчев, за бранша е без значение откъде ще идва газът, стига да го има и да бъде на нормална цена. Това се отнася и за тока, който също представлява съществена част от разходите в сектора.
От бранша настояват и за трайно решение за 9% ставка на ДДС за ресторантите. Трябва да се помисли и за облекчаване на визовия режим, смята още Иванчев.
Друга мярка за подкрепа на сектора е и поне 1% от приходите от туризъм да отиват за реклама, което да се прилага и на местно ниво.
Вижте повече за исканията на хотелиерите и ресторантьорите в репортажа.
Енергийната криза няма да се отрази на работата на Русенския университет.
В това увери ректорът акад. Христо Белоев.
По думите му, са направени необходимите разчети и висшето училище няма да има финансови затруднения с покриването на енергийните си разходи през зимата. По-голямото предизвикателство, според акад. Белоев, е все още ненапълно преодоляната епидемия от COVID-19.
Доброто финансово състояние на Русенския университет дори дава възможност за увеличаване на възнагражденията и за адекватна поддръжка на материалната база.
Въпреки предизвикателствата, висшето училище в Русе продължава да бъде лидер в много отношения, не само на национално, но и на европейско и дори световно ниво.
Акад. Белоев коментира и предложените текстове за промени, които предвиждат сливане на университети.
Вижте подробностите по тези теми във видеото.