Стотици фермери излязоха на протест пред сградата на Министерски съвет заради принудителната евтаназия на домашни животни в Югоизточна България.
Протестиращите направиха опит да нахлуят в сградата на Министерски съвет, тъй като премиерът Бойко Борисов не се яви пред тях, но бяха удържани от Жандармерията. В недоволството си овцевъдите демонстративно изляха мляко и запалиха бала вълна.
Исканията на протестиращите са за държавна помощ от най-малко 20 лева на животно, която да компенсира загубите в бранша по време на действието на отменената от съда Наредба 3 за директните плащания. Те настояват компенсацията за колегите им от районите под карантина, заради чумата да е в размер от 40 лева на животно. Националната овцевъдна и козевъдна асоциация настоява и за обезщетения по пазарни цени за принудително умъртвените животни заради чумата.
Протестиращите поискаха оставката на министъра на земеделието и на Директора на агенцията по безопасност на храните. Хората се оплакаха, че нито един чиновник от земеделското министерство не е отишъл при тях да им обясни за проблема с чумата.
При протестиращите пристигна и лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя заяви, че правителството така и не е успяло да даде доказателства за наличието на чума по дребните преживни животни.
Премиерът Бойко Борисов бе категоричен, че ако не се спре заразата сега, това ще изправи страната пред катастрофа. Според министъра на земеделието Румен Порожанов пък, над 100 животни са изнесени от Странджанско, което създавало реална опасност от разпространение на чумата и на други места в страната.
В края на протеста, стана ясно, че всички искания на фермерите са били удовлетворени. Стадата, които бяха евтаназирани, ще бъдат възстановени през следващата година, тъй акто сега тече карантина от 6 месеца. Компенсациите по Наредба 3 ще бъдат изплатени в бюджета за 2019 година.
В резултат на протеста премиерът Бойко Борисов освободи заместник-министър и още трима чиновници заради чумата по животните.
Майки на деца с увреждания излизат на ефективен, "брутален" протест на 30 юли.
Те са недоволни от поправките в Закона за личната помощ, който не отразявал исканията им. Според омбудсмана Мая Манолова за хората с увреждания нищо не се променяло, тъй като текстовете възпроизвеждали на 70% действащия закон, като в немалка част ситуацията дори се влошавала.
"В текстовете на промените не е ясно как ще бъде оказвана тази индивидуална подкрепа, няма ясно изразени правила и критерии как ще се класират хората, не е ясен и съставът на комисията, която ще извършва оценките", коментира преди срещата Манолова.
Още по-притеснително било това, че подкрепата е в четири направления, които действат и в сегашния закон.
"... Помощ за адаптиране на жилище, за медицински изделия, финансова помощ и социални услуги, и в момента фигурират в настоящия закон. Нищо не се променя по отношение на помощните средства. Хората с увреждания настояват да получават помощни средства, а не определена сума", заяви още омбудсманът.
Днес поправките бяха обсъдени в Министерството на труда и социалната политика, в присъствието само на Мая Манолова. Екипите й са изчислили, че ще са необходими допълнително 105 млн. лева през 2019 година, за да се приложи Законът за личната помощ.
Поскъпването на тока, парното и електроенергията от 1 юли отива в прокуратурата. Това заяви днес за БГНЕС омбудсманът Мая Манолова.
Според обществения защитник повишението на цените не се налага, тъй като в края на миналата година – в резултат на поевтиняването на газа с над 7%, парното и тока не са били променени. Мая Манолова смята, че са ощетени около 600 хиляди домакинства в България.
"Телефонът в приемната ми прегря от жалби на граждани срещу поскъпването на тока и топлоенергията и природния газ от 1 юли, има и много хора, които дойдоха лично да се оплачат. Моето становище е, че повишението на цената не се налага, защото в края на миналата година – в резултат на поевтиняване на газа със 7,29% цените на парното и на тока не бяха пипнати, т.е КЕВР коригира цените само когато са в ущърб на гражданите", категорична бе тя.
Мая Манолова ще настоява да отпадне текста в Закона за енергетиката, според който граждански сдружения не могат да оспорват решенията на КЕВР.
"Сезирала съм Конституционния съд, за да отмени този текст в закона, все още обаче няма решение. Единственият ми ход в момента е да внеса жалба в прокуратурата", допълни още омбудсманът.
Втори ден продължава протестът на дребни търговци на горива срещу подготвяните промени в закона.
Вчера те бяха пред Народното събрание, но там не им обърнаха внимание и затова решиха днес да отидат пред сградата на Министерски съвет.
Дребният и средният бизнес в бранша се обяви против новия закон за търговия с нефт и продукти от нефтен произход, приет на първо четене от парламента в началото на месеца. С поправките се залага на засилени мерки, които да ограничат сивия сектор. Въвежда се регистрационен режим за фирмите, завишени банкови гаранции и наличие на солиден капитал. За големите дружества и собственици на складове за нефт и горива изискването е за минимум 3 млн. лв., за всяка бензиностанция ще се изисква по 20 хил. лв., а дистрибуторските фирми, които се занимават с пълнене на бутилки с втечнен газ - до 500 хил. лв.
Според търговците, в този си вид, законът за горивата ги обрича на фалит. Недоволните търговци са категорични, че ако поправките не бъдат изтеглени, имат готовност да блокират и границите.
Превозвачи от цялата страна излязоха на протест с камиони и автобуси срещу така нареченя закон "Макрон".
Те настояват да се отмененят ограниченията в пакет "Мобилност", които ги задължават на всеки 3 седмици да почиват 45 часа в България.
Близо 150 превозни средства се наредиха по булевард "Цариградско шосе" в София в най-дясната лента, за да не се образуват задръствания. Според превозвачите, ако пакетът с промени предложени от Еманюел Макрон бъде приет, това би означавало фалити в транспортния сектор.
"Протестът ни не е насочен към нашето правителство, протестът е насочен към евролидерите, за да видят мащаба на щетите, които могат да се причинят на българската икономика ако бъдат приети тези рестриктивни мерки. За първи път виждаме безпрецедентна подкрепа от всички в България и ние се радваме, че това беше припознато като защита на националния интерес. Зад нас застанаха премиерът, правителството, всички депутати, евродепутати, синдикатите ни подкрепиха, медиите. Това се случва за първи път в България", заяви изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев.
Шофьорите смятат, че пакет "Мобилност" цели бъгарските превозвачи да бъдат принудени да работят в западни фирми. Предложените от Макрон промени са пример за двоен стандарт смятат още те.
"Европейците винаги се опитват да налагат правила, които ние по-малките държави трябва да се съобразяваме с тях. В един момент трябва да работят само те, а нашите фирми да не работят в Европа, нали сме една държава все едно", коментира автобусният шофьор Иван Димитров.
По същото време и варненските превозвачи излязоха на протест. Около 30 тежкотоварни автомобила се наредиха на магистралата. Те също се обявиха против т. нар. закон "Макрон", който според тях, щял да доведе до фалит, както на международния, така и на автобусния транспорт.