Приключиха за тази година разкопките на античния средновековен град Мисионис, намиращ се близо до Търговище.

Преди около 60 години работа по него започва покойният проф. Димитър Овчаров, като днес делото му продължава синът му проф. Николай Овчаров съвместно с археолози от Регионалния исторически музей в Търговище.

Градът е бил с площ над 700 декара и е основан през III - IV век. Оттогава до сега са разкрити много крепостни стени, няколко базилики и много административни и други постройки. Миналата година започна разкриването на останки от уникален като план епископски дворец от V - VI век, като разкопките продължиха и тази археологическа година.

С-н овчаров – Този комплекс наистина е феноменален, защото такова нещо до сега не открито не само по нашите земи, но и на други места в Европа. Мога да кажа, той се нарежда сред един от основните паметници -късноримската и ранновизантийската цивилизация. Състои от множество помещения, обединени около вътрешен двор, т.нар. „татрий“, чрез който е влизала светлината. Всъщност планът е класическият „домус“, римската сграда, такива дворцови комплекси откриваме в Помпей, Херкуланум, в самият Рим и на други места в обширната империя. Наоколо се разполагат верижните помещения, апартаменти за спане, триклиния, това е залата за пиршества и други такива елементи на „домуса“, както и в случая един ораторий-малък параклис, който е бил за ползване само за епископите на Мисионис.

Този жилищен комплекс е част от големия епископски ансамбъл заедно с базиликата и кръщелната, които са разкрити през миналия век. Наблизо се намира и баптистерия, която е открита преди две години. Входът към големия дворец е била голяма двукрила врата откъм една от улиците на античния град. Предстоят разкопки и догодина, които ще са също част от него.

С-н Овчаров - Заедно с него ние ще имаме вече цялостно този епископски ансамбъл, от края на 5-6 век, който ще бъде между другото и един паметник освен на науката, но и на културно-историческият туризъм, много интересен за тези, които посещават Мисионис.

С-нДДД – Ние виждаме нещо абсолютно автентично, нещо което е истинско и смятам, че ще има много хора, които ще искат да видят и усетят енергията на това място, защото тези комплекси са ги строили неслучайно тук, те са на енергийни места. Сега вече наша задача е да осигурим финансиране за следващата година, да направим така, че да се подобри достъпът, вие виждате, че е много трудно да се дойде до Мисионис горе до разкопките. Евентуално от Държавен горски фонд да бъде прехвърлено на Община Търговище за да можем да разработваме този обект и да могат повече туристи да го посетят.

В комплекса тази година са намерени множество находки като монети, апликации и останки от чаши. Също така са открити и части от мазилки с надписи, които тепърва ще бъдат разчетени. От намереното до сега през годините става ясно, че Мисионис е бил важен административен и търговски център в региона, който е съществувал до 14-ти век преди разрушаването от османските завоеватели.

Тази година разкопките бяха финансирани в размер на 60 хиляди лева - от Общината, Министерството на културата и местни бизнесмени.

Нова култува сграда разкриха археолозите в античния град Мисионис край Търговище.

Става дума за храм, който е изграден от хоросан, а подът е от плочки. Открити са и фрагменти от стенопис.

И тази година продължават разкопките с около 50 000 лева, като 35 000 са от Общината, а останалата част са от държавния бюджет и дарители. Основно се работи по разкриването на сградата, намираща се северно от Базилика 2. Разкопките на тази част от крепостта бяха започнати през миналото археологическо лято.

За която може да се каже, че е поредната култова сграда – храм, по подобие на всички останали, които до сега са открити тук, тя е изградена от хоросан, постлана е с плочки, които явно са носени от друго място, просто целият под е застлан. В един момент тук на тази площ, която виждате, се oчертават наличието на 4 храма, което наистина може да оправдае името Мисионис, ако приемем, че идва от "мисия".

Тази вероятно църква, която започна да излиза през последните дни, биле и стенописана, имаме и фрагменти от стенописите, надяваме се и през останалата част дай Боже да излязат и изображения на светци, което не е изключено. Така, че очевидно става дума за една представителна сграда, която е много близка до сградата, която през миналата година локализирахме като резиденция на епископите.може би, като предположение го казвам, да е личният параклис- оратория на епископа на Мисионис, който е служил тук.

Според специалистите, това са останки на сгради от Първа и Втора българска държава, както и от ранновизантийския период през V и VI век. Крепостта е подложена на голям пожар от османските нашественици през 1388 година, който е унищожил най-горния слой. Ръководството на Общината възлага големи надежди това място да се превърне в туристически център.

Но за съжаление ни очаква още много работа, ние сме подали заявление до министерството на културата да бъде прехвърлена земята от Държавен горски фонд в публична държавна собственост, а след това да я предоставим на Община Търговище. Тогава вече можем да кандидатстваме по определени проекти, за да може да се разработи това място и то да радва не само нас, от Търговище, но и хората, които минават по пътя да се спират и да виждат.

Смята се, че древният град Мисионис е заемал площ от около 1000 декара, включен е в 100-те национални туристически обекти в страната и че оттук тръгва и съвременният град Търговище.

Продължават да текат разкопките на средновековния град Червен край Русе, които стартираха на 10 юли.

Вниманието на археолозите е насочено към западната част, където е разположена втора крепостна стена. В рамките на вече месец се проучва напълно нова крепостна зона.

Ръководител на проучването е археологът Стоян Йорданов, като в дейностите участват и студенти от различни университет в Обединеното кралство по програма „Еразъм +“.

Още в първите дни на проучването е станало ясно, че разкопаваната структура е основа на църква – 16-та, която е разкрита до момента на Червен. Тя е разположена от едната страна на крепостната портна с ширина от 6 метра и вероятна дължина – около 13 метра. Размерите и начинът на устройство я нареждат сред най-представителните храмове, които са били на територията на средновековния град. От северната страна на храма се разкриват четири гробни камери, като са открити и много фрагменти от стенописи в разнообразни цветови нюанси. Експерите считат, че датировката на храма е XIV век.

Именно в този период Червен е бил един от най-големите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове. Когато достига своя връх в развитието си, територията му включва вътрешен град, разположен върху високо скално плати в извивка на река Русенски Лом и външен град, заемащ неговото подножие.

Изцяло запазена е триетажна бойна кула на западната стена на градската цитадела.

Градът израства като голямо търговско-занаятчийско средище, с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти.

След 1235 година Червен става седалище на Червенската митрополия, в следствие на което в околността на града възникват много скални манастири.

Още снимки от разкопките на средновековния град Червен:
 

14 февруари може да се каже, че е най-веселият ден в годината. Освен лозарите и влюбените, тогава празнуват и археолозите. Те, като изследователи на древността, най-добре знаят, че виното и любовта са почитани по нашите земи хилядолетия преди Христа.

От неолитните племена до наши дни са останали фигури, с които хората тогава почитали любовта и гроздовия елексир. От античността пък сме  наследили жертвениците на Дионис и съдовете за вино. Това е единствен  по рода си артефакт, който показва в детайли лозница и няколко грозда.

"Много реални са представени с листата и всъщност тези гроздове доказват наличието на този култ към бог Дионис в тази част на България. Култът към Дионис е свързан с веселието, виното и естествено любовта. Така че тези три основни компонента, празнуваме ние, археолозите на 14-ти, може би се вплетени в този камък.", каза археологът в Историческия музей в Търговище Ангел Конаклиев.

Гроздовият елексир се съхранявал ето в големи керамични съдове. Виното се е транспортирало с кораби или с каруци пълни с пясък,  което предотвратявало счупването им.

"Разбира се крайният етап от употребата на виното, това са чашите, и тука имаме една прекрасна матрица за изковаване на златни и сребърни чаши, с много богата фигурална украса.", доъплни още Конаклиев.

И в древността, и в наши дни най-весело е ако двата празника се съчетаят. Ако традициите се спазват след хилядолетия бъдещите археолози ще има за какво да разказват.