Удари първият звънец на 49-ото Народно събрание.

По традиция тържественото заседание бе открито от най-възрастnия народен представител Вежди Рашидов. От най-високата трибуна в държавата той отново призова за разум и смирение.

Свиках 49-ия парламент в Страстната седмица с очакванията на народа за различно начало на това Народно събрание, с надежда за смирение, диалог и разум с оглед на неотложните задачи за съставяне на правителство. Това заяви президентът Румен Радев от трибуната на Народното събрание.

Представителите на всички партии и коалиции прочетоха и първите декларации в новото Народно събрание.

Както и в 48-ия парламент, така и този път, депутатите не можаха да изберат председател на Народното събрание от първия път.

Кандидатурите бяха две - на Росен Желязков от "ГЕРБ - СДС" и на Петър Петров от "Възраждане". След първия неуспешния опит, от "Продължаваме промяната – Демократична България" предложиха председателят на парламента да бъде избиран на ротационен принцип между двете най-големи политически сили.

След почивка и консултации, народните представители бяха разпуснати, без да бъде избран председател. Първото заседание на парламента официално не е приключило, като то ще продължи в четвъртък от 10:00 часа.

По-късно, след проведени два председателски съвета между "ГЕРБ - СДС" и "Продължаваме промяната - Демократична България", няма окончателно решение за председател на Народното събрание.

От срещата стана ясно, че ще бъдат създадени работни групи, за да търсят консенсус във всички парламентарни групи за законодателните инициативи, които ще бъдат приоритетни за Народното събрание.

Всички партии от коалицията "Продължаваме промяната – Демократична България" взеха решение, че тя няма да подкрепи правителство с мандат или с участие на ГЕРБ.

Това обяви съпредседателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев.

От коалицията заявиха, че са готови да предложат правителство с втория мандат, в случай че първият не успее.

Според "Продължаваме промяната – Демократична България" е имало и сериозни проблеми при провеждането на изборите.

Вижте повече във видеото.

Земеделци от цялата страна с десетки трактори и селскостопанска техника отново блокираха днес района на Дунав мост при Русе.

Протестът бе организиран от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Ефективните им действия бяха координирани съвместно с фермерски организации от Румъния, които също проведоха паралелни протести на много места в северната ни съседка.

Засиленият внос на Украински стоки подбива българските пазари и родната продукция залежава по складовете, тъй като не може да се реализира, недоволстват зърнопроизводителите. Освен това, само след три месеца ще прибират новата реколта, а няма да има къде да я слагат. Изчисляват, че загубите им досега са около 800 милиона, а продукцията по складовете е за близо 4 милиарда лева.

Основното искане на земеделците е да не се удължава за България и Румъния действието на европейския регламент, касаещ безмитния внос на стоки от селскостопански произход от Украйна. Фермерите настояват да бъдат въведени работещи защитни клаузи и механизми, като квоти, антидъмпингови мита и депозитни такси при внос, които предоставят възможност за регулирането на прекомерните потоци на земеделска продукция.

Земеделците не разбират защо негативните последици от премахването на вносните тарифи и бариерите в търговията със селскостопански стоки с Украйна са непропорционално поети от държавите членки в географска близост до Украйна.

Протестът на зърнопроизводителите беше подкрепен и от други сектори в селското стопанство.

В знак на протест срещу политиката на Европейския съюз в земеделието, беше запален кошер. Оказва се, че пчеларите също страдат от безмитния украински внос.

Фермерите настояват и да се използват по предназначение транзитните коридори за украинските стоки, за да достигат до трети страни, които наистина се нуждаят от тях.

Протестът на земеделците на Дунав мост завърши с голямо хоро.

Вижте повече във видеото.

Конференция за перспективите и стратегиите за развитие на Северен централен район се проведе в Разград.

Форумът бе на тема "Европа в България: Общо бъдеще". Във фокуса на събитието бе политиката на сближаване на Европейския съюз през настоящия програмен период.

По време на конференцията беше посочено, че над 40% от евросредствата отиват в София, което създава огромна диспропорция между Северна и Южна България.

Управителят на Областния информационен център в Разград посочи, че в Румъния например, Букурещ е бил изваден от кохезионните фондове още преди 2014 година, като по този начин европейските средства се инвестират пълноценно в развитието на регионите. В България, обаче, и до 2027 година, София ще може да се възползва от европейските кохезионни фондове.

В резултат на тази национална политика, за два програмни периода, в България са се задълбочили регионалните различия, изтъкна още Юлиян Данаилов.

По време на дискусията бе изтъкната необходимостта от финансова децентрализация в страната, както и от развитие на публично-частното партньорство.

Вижте повече по темата във видеото.

Малко над 1 милион пенсионери ще вземат Великденски добавки.

Това съобщи служебният министър-председател Гълъб Донев. Той поясни, че по 70 лева ще получат възрастните хора, чиито пенсии през април са под линията на бедност от 504 лева. Добавките ще бъдат изплатени в началото на следващата седмица.

Добавката е вид социална подкрепа за най-уязвимите, затова е възможно най-справедливото решение, мотивира се Гълъб Донев.

Великденска добавка ще вземат също и хората със социална пенсия за старост и инвалидност, както и с пенсии от учителския пенсионен фонд. Необходимите средства са в размер на 72 милиона лева и са осигурени от спестен финансов ресурс през миналата година.

Гълъб Донев добави, че в момента се работи по изработване на проект за държавния бюджет и той ще бъде внесен в срок до края на април.

Вижте повече във видеото.