По покана на държавния глава Румен Радев, на официално посещение в България пристигна президентът на Австрия Александър Ван дер Белен.

На площад "Св. Александър Невски" се състоя церемонията по официалното посрещане на австрийския президент. Александър Ван дер Белен положи венец пред паметника на Незнайния войн, след което двамата с Румен Радев се оттеглиха към "Дондуков" 2. Те обсъдиха важни теми от европейския дневен ред, сред които и общата политика за сигурност и отбрана.

"Обсъдихме общата политика за сигурност и отбрана, сътрудничество, европейският фонд за отбрана, както и нови механизми за повишена сигурност. Говорихме и за предизвикателствата на мигрантската криза, необходимостта от реформа на Общата европейска система за убежища, перспективата на кохезионната политика след 2020 г., Дунавската стратегия и перспективата на държавите от Дунавския регион.", заяви на брифинг след срещата Румен Радев.

Алекаснадър Ван дер Белен заяви, че Австрия и България са стратегически партньори по много теми, включително и по приоритетите на председателство на Съвета на Европейския съюз, което Австрия ще поеме.

"Например що се отнася до стратегията, свързана със Западните Балкани. Силно се надявам, че срещата на върха в София през май наистина ще доведе до напредък. Що се отнася до приемането на България в Шенген, ние оценяваме усилията на България, свързани със защитата на външната граница на ЕС и се надяваме, че всички тези усилия ще получат съответното признание", подчерта австрийският президент.

Двамата обсъдиха и възможностите, които предоставя Дунавската стратегия за развитие на регионите.

"Обединихме се около това, че стратегията трябва да намери своето възраждане, тъй като тя е важна не само за държавите от този регион, но и за България, тъй като тук се намират най-малко развитите региони. И наш национален приоритет е да търсим механизми за тяхното развитие", категоричен бе Радев.

Австрийският президент се срещна и с минисър-председателя Бойко Борисов. Те обсъдиха обстановката на Балканите и перспективата пред страните от региона за постигане на стабилност, транспортна и дигитална свързаност и икономически растеж.

Утре Александър Ван дер Белен и Румен Радев, заедно с румънския президент Клаус Йоханис ще бъдат в Русе, за да участват в международна конференция посветена на устойчивото развитие на Дунавския регион.

С директно обвинение за задкулисни връзки реагира президентът Румен Радев на вчерашното интервю на премиера Бойко Борисов по bTV.

Министър-председателят не атакува директно държавния глава, но направи сериозни забележки за синхрона между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2 и посочи началника на президентския кабинет Иво Христов като основен виновник за напрежението между институциите, за когото каза, че е работил в медия на Делян Пеевски.

Днес Румен Радев заяви, че смята споменаването в едно изречение на хора от неговата администрация с името на депутата от ДПС за груба манипулация.

"Ако някой смесва в едно изречение хора от моята администрация с г-н Пеевски, той дължи отговори на някои въпроси. Имал ли е и продължава ли да има срещи с Пеевски? Имал ли е и продължава ли да има общи бизнес интереси с Пеевски? Продължава ли да разпределя обществени поръчки в интерес на г-н Пеевски?", попита държавният глава.

Бойко Борисов реагира на въпросите на президента като заяви, че ако Румен Радев има каквито и да било данни за общ бизнес с Делян Пеевски, да сезира прокуратурата.

"Доста обвинения се посипаха и започвам с Делян Пеевски – депутат от опозицията. За тези, които са забравили и подаръка на ДПС, всички гласове на ДПС отидоха за Румен Радев на президентските избори", отговори днес Борисов.

Държавният глава Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова отчетоха първата година от мандата си.

За този период, са обнародвани 86 закона, като на 5 от тях е било наложено вето. По време на отчета си, президентът засегна много теми, сред които сигурността и отбраната, корупцията, външната политика и свободата на словото.

Той обърна особено внимание на сектор сигурност, който според него е в критично състояние.

"Посветих немалка част от работата си на сектор сигурност, който е в критично състояние. На КСНС се постигна важен консенсус около интегрираното развитие на сектора, ускоряване на модернизацията, по-добри условия за личния състав. Тенденциозно сформираната комисия за нов изтребител блокира цялостния процес на модернизация на въоръжените сили. Министерството на отбраната беше принудено да налива ресурси в техника, която няма отбранителни способности. Така положението е още по-тежко нито нова, нито стара ремонтирана техника. Проблемите на личен състав остават нерешени. Постигнатото от министъра на отбраната увеличение на заплатите се разминава с очакваното.", заяви Румен Радев.

Румен Радев не пропусна да засегне и темата с Инстанбулската конвенция. Според него тя не трябва да бъде ратифицирана в този момент.

"Не е моментът да ратифицираме Истанбулската конвенция. Има много по-важни теми - корупция, престъпност и демографска катастрофа. Ние изчезваме като нация. Тази конвенция не трябва да се използва като параван, за да отвличаме вниманието на хората. Приемането на конвенцията без работещи закони няма да свърши работа", заяви държавният глава.

Под въпрос е едно фундаментално демократично право – свободата на словото, каза още в отчета си Румен Радев.

"Парламентарната република атрофира, парламентът се превръща все повече в нотариат, който подпечатва указите на правителството. Когато най-висшият орган на държавата отслабва, отслабват всички институции", категоричен бе президентът.

Вицепрезидентът Илияна Йотова пък отчете, че за една година се е срещнала с българските  общности в 10 страни. Освен това стана ясно, че през изминалата година са били издадени 3380 български паспорта.

"Първата и най-важната цел, която си поставих през изминалата година, да разговарям с колкото е възможно повече българи у нас и в чужбина.", заяви Йотова.

Тя заяви още че за една година в комисията за помилванията са подадени 577 молби като са издадени 7 указа.

Председателството на Съвета на Европейския съюз в контекста на общата политика за сигурност и отбрана е голяма отговорност, но предоставя значителни възможности на България в няколко важни направления.

Това каза президентът Румен Радев след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, което се проведе днес. Според него, трябва да се върви към пълноценна интеграция на българските въоръжени сили в европейските процеси по консолидиране на отбранителната индустрия. В тази връзка той заяви още, че засиленото отбранително сътрудничество е много важно за укрепването на сигурността на целия регион.

"От съществена важност е в качеството си на председател на Съвета на Европейския съюз да покажем, че ние можем да изпълняваме ефективно тази роля, затова трябва да покажем, че ние планираме нашата отбранителна политика по европейски образец – всеобхватно и дългосрочно.", изтъкна Румен Радев.

Планирането на отбранителната политика изисква и програма за рершаване на проблемите на Българската армия и след 2024 година, смята също така държавният глава.

"Предвид динамичната среда за сигурност, предвид състоянието на въоръжените сили, стигнахме до консенсус, че планът за нарастване и повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 година, остава открит и трябва да бъде прегледан и надграждан, така че България да преследва развитието на адекватни отбранителни способности на съвета за сигурност", заяви Румен Радев.

Президентът направи и конкретни предложения към изпълнителната власт за развитието на отбранителните способности на въоръжените сили на България.

Недокомплектът остава основният проблем в армията. Това каза президентът Румен Радев на официалното откриване на новата учебна година във Военна академия "Георги Сава Раковски".

Той очерта и трудностите пред българската отбрана в близките години.

Модернизацията на българската армия ще бъде труден процес, заяви още държавният глава, който коментира приетия в сряда от правителството редактиран доклад за състоянието на отбраната през 2016 година. Според Румен Радев, той не чертае добро бъдеще за армията в близките години