Минималната работна заплата и осигурителните прагове да останат замразени през следващата година, заради кризата с коронавируса, предлага бизнесът.

Това означава да няма увеличение от 610 на 650 лева, както е заложено от правителството.

Замразяването на минималната работна заплата и осигурителните прагове щяло да позволи на бизнеса да планира развитието си, при очаквания икономически спад заради коронавируса, смята председателят на Русенската стопанска камара проф. д.н. Красимир Ениманев. 

За да се вдига минималната заплата трябва да се повиши и производителността на труда, а това зависело от възможностите на икономиката, смята още той.

Синдикатите и работодателските организации обсъждат механизма за определяне на минималната работна заплата по браншове и категории персонал, така че това да не става повече по административен път от правителството.

Агенцията по заетостта в Русе проведе консултации на бизнеса по новите антикризисни мерки за преодоляване на последствията от епидемията COVID-19.

По време на двата дена на информационната кампания, представителите на фирмите се запознаха с възможностите да получат подкрепа по три мерки за заетост.

От 15 юли стартира и разширената мярка 60/40, с която бизнесът получава финансови средства за всеки служител нает по трудов договор преди извънредното положение. Фирмите, които кандидатсват по тази мярка трябва да отговарят на определени условия.

Освен по 60/40, съществува възможност за подкрепа и по още два проекта на Агенцията по заетостта.

В двата дни на кампанията, информационният щанд са посетили десетки представители на местния бизнес.

9 фирми в област Разград получават безвъзмездна подкрепа за преодоляване на последствията от пандемията COVID-19. Индивидуалните бюджети на одобрените проекти са между 3000 и 10 000 лева.

Предоставяната помощ е по процедурата за "Подкрепа на микро и малки предприятия", съфинансирана от Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Очакваните резултати се изразяват в постигане на положителен ефект и стабилност на работните места.

Фирмите, които получават безвъзмездната помощ са от различни икономически сектори.

Досега общата стойност на безвъзмездната финансова помощ за преодоляване последствията от коронавируса в Лудогорието е близо 80 000 лева.

Община Разград организира безплатни консултации на бизнеса по проект за подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19.

Финансирането на проектите е по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност".

Целта на процедурата е oсигуряването на оперативен капитал за българските микро и малки предприятия за справяне с последиците от пандемията. Общият размер на безвъзмездната помощ е над 230 000 000 лева.

Кандидатите трябва да са юридически лица или еднолични търговци, регистрирани съгласно Търговския закон или Закона за кооперациите. Минималният размер на помощта е 3000 лева, а максималният – 10 000.

Очаква се процедурата за подбор на проектни предложения да стартира на 11 май, като срокът за кандидатстване ще бъде 30 дни от датата на обявяване.

Безплатните консултации ще се извършват от екипа на Областния информационен център в Разград, където могат да предоставят пълна информация за условията и начина на кандидатстване по процедурата.

В рамките на 6 до 9 месеца, бизнесът може да възстанови темповете си на работа отпреди въвеждането на извънредното положение.

Това прогнозира за Новините на телевизия КИС 13 икономистът Иван Димитров. Според него обаче това може да се постигне, само при положение, че няма рестриктивни мерки.

Той бе категоричен още, че едно от най-важните неща в момента, е да се стимулира българското производство за вътрешния пазар.

Някои от сега предприетите мерките ще сработят, докато други по-скоро не, счита още Димитров. Той дава и пример с препоръката към търговските банки да отпуснат 6 месеца гратисен период за всички кредитополучатели независимо дали са физически или юридически лица.

Един от начините да се справим по-бързо с икономическите последствия и да се стимулира родното производство на стоки за българския пазар. Друго пък е да се предприемат конкретни стъпки, за да се стимулира и потреблението. Така ще има кой да купува стоките, които се прозивеждат.

Според Иван Димитров би било добре да се намали ДДС на стоки от първа необходимост и на част от услугите, за да се стимулира бизнесът и потреблението.