Има огромна вероятност за картел при млечните продукти. 

Това съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров, който бе днес на посещение в Русе.

По думите му, това, което са открили при наблюдаването на цените на дребно и едро в търговската мрежа, е скандално. Според него, данните сочат, че има картел при ценообразуването на някои стоки и услуги от първа необходимост, най-вече млечните продукти.

"Изкривяването или надценката при тях е между 50 и 100% от цената на едро до цената в магазина", съобщи Пламен Димитров. 

Според КНСБ има и непазарно поведение и по отношение на цените в търговските вериги, които се оказали с 2 до 12% по-високи отколкото в кварталните магазинчета.

От синдиката следят цените в над 600 обекта в 80 общини вече трети месец подред. Направен е секторен анализ, който трябва да е готов до края на септември.  

"Ако се потвърдят данните за картел, КЗК трябва да наложи санкции и да видим дали държавата има железен юмрук или са само приказки", категоричен е Пламен Димитров.

Вижте повече във видеото.

Търговище бе домакин на информационна среща, част от националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България.

В нея участваха министърът на финансите Теменужка Петкова, кметът д-р Дарин Димитров, представители на държавни институции, местните власти и други.

Кметът д-р Димитров, който бе и символичен домакин на събитието, посочи, че въвеждането на новата валута логично поражда въпроси в гражданите. 

Министър Теменужка Петкова заяви, че членството ни в еврозоната ще донесе безспорни ползи и ще допринесе за икономическа и ценова стабилност, намаляване на разходи за превалутиране и други.

По време на срещата заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова разясни, че е важно гражданите да знаят, че въвеждането на еврото не налага преподписване на трудовите договори. Не е необходимо да се извършват промени и по други документи, свързани с извършване на социални плащания.

Велин Пеев от Министерството на финансите представи подробна информация за превалутирането, принципите на автоматичност, снабдяването с евробанкноти и всички аспекти по въвеждането на валутата от 1 януари 2026 година.

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов предостави данни за ползите от въвеждане на единната европейска валута в Литва, Латвия, Естония и Хърватия през различните години.

Специално мобилно приложение, чрез което хората могат да подават сигнали при констатиране на нарушения от страна на търговците пък е разработила Комисията за защита на потребителите, обясни Цветан Христов. Той призова при съмнения за злоупотреби и некоректни практики гражданите да се колебаят да сигнализират.

В дискусията взеха участие още представители на Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор и Националния осигурителен институт, които разясниха основните стъпки и срокове при въвеждането на новата валута. По време на срещата внимание бе обърнато и на подготовката на институциите за обслужване на гражданите.

Националната информационна кампания за въвеждане на еврото продължава. В рамките й ще бъдат организирани редица срещи във всички областни градове, както и в по-малки общини в страната.

Вижте повече във видеото.

Намалява подкрепата за еврозоната на бизнеса в Русе и региона.

Това сочи проучване на Русенската стопанска камара. От около 60% преди една година, сега делът на фирмите с положителни очаквания е паднал до 40 на сто. С най-позитивни нагласи към еврото е бизнесът, който е обвързан със западни компании, се посочва в анкетата.

Според проф. Красимир Ениманев, основната причина за спада на доверието не е в самата валута, а в големите разлики между пазарите в България и най-развитите икономики в еврозоната.

Това, което плаши бизнеса, особено микро фирмите, които са над 90% в русенския регион, е и зависимостта им от банките, каза още проф. Ениманев.

За разлика от големия и средния бизнес в региона, които са доволни от приемането на еврото, микро фирмите не вярват, че преминаването към единната европейска валута е добре за тях.

По данни на Русенската стопанска камара в момента фалитите сред микрофирмите в региона надминават 46%.

Вижте повече във видеото.

Предлагат допълнителни мерки срещу необоснованото покачване на цените.

Това обяви днес министърът на финансите Теменужка Петкова. Мерките предвиждат повишаване на санкциите и допълнителни гаранции за защитата на потребителите. Друга промяна касае етикетирането на стоките.

В рамките на 7 дни правителството ще предложи промени в Закона за въвеждане на еврото. Това стана ясно по време на свиканото от премиера Росен Желязков заседание на Механизма за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото в България.

Ще бъдат разширени и Контролните правомощия на Комисията за защита на потребителите. С цел превенция се предлага и увеличаване размера на санкциите предвидени в Закона за въвеждане на еврото.

Промените, които кабинетът изготвя, са на база на анализите и резултатите от проверки на НАП и КЗП, извършени от началото на месец юни. 

Вижте повече по темата във видеото.

България стана 21-вият член на Еврозоната.

Страната ни ще приеме единната валута от 1 януари 2026 година.

Първо евродепутатите в Страсбург приеха доклад, който потвърждава, че страната отговаря на критериите за присъединяване към Еврозоната. Евродепутатите дадоха положително становище с 531 гласа "За", 69 "Против" и 79 "Въздържал се".

След това в Брюксел с пълно единодушие окончателното решение взеха финансовите министри на всички 27 страни членки на Европейския съюз.

Състоя и официална церемония за присъединяването на България към Еврозоната. Бяха подписани трите правни акта, с които се финализира процесът по приемането на еврото от 1 януари 2026.

Правителството ще предостави на българските граждани обективна информация за въвеждането на еврото и ползите от него, каза финансовият министър Теменужка Петкова.

Приемането на България в Еврозоната означава, че законът за държавния бюджет за следващата година трябва да бъде изготвен в евро.

Вижте повече във видеото.