Сключването на дългосрочни споразумения за ползването на земеделска земя, предлагат от Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Според тях по този начин ще се насърчават инвестициите в нови технологии.

От браншовата организация на собствениците на земеделска земя обаче предупреждават, че това ще ощети около 3,5 милиона българи. Те смятат, че промените нарушава конституционните принципи за неприкосновеност на частната собственост и свобода на договаряне.

Целта на предложението е устойчивост на сектора, като дългосрочното ползване на земеделска земя определено гарантира това, коментира зърнопроизводителят от Русе Милен Коев. Земята не би била толкова ценен актив, ако не се ползва за устойчиво земеделие, смята още той.

По думите на зърнопроизводителя, промените не са насочени срещу собствениците на земеделски земи.

Предстои законопроектът да бъде изготвен и обсъден с всички заинтересовани страни, така че да се намери взаимно приемливо решение.

Вижте повече във видеото.

Растат цените на земеделската земя в Русенско през миналата година.

Това сочат данните на териториалното звено на Националния статистически институт в Русе. В същото време минимално падат цените за наем на земеделски площи в областта.

Средната цена на сделките с обработваеми земи в Русенско бележи съществен ръст от 15.3% през 2024 г., достигайки 2043 лв. за декар. Това показват данни за пазара на земеделска земя в региона.

Най-скъпо се търгуват нивите в община Русе, където средната цена за декар достига 2641 лв., следвана плътно от Сливо поле – 2530 лв./дка. И двете общини надвишават значително средното ниво за областта.

На трето място по цена се нарежда община Борово с 2013 лв./дка. Всички останали общини остават под нивото от 2000 лева за декар, като цената варира от 1967 лева в Две могили до 1332 лева в Бяла.

В същото време, средната цена на наемите и арендата леко намалява с 2.7%, фиксирайки се на 72 лв./дка. Най-високи са цените в общините Сливо поле и Русе, съответно 86 и 81 лева за декар. В другия край са Борово и Бяла – по 64 лв. за дка.

Ръст на рентата от земеделска земя отчитат в Разградско.

По данни от Областна дирекция "Земеделие", през стопанската 2022-23 година арендаторите плащат най-много в общините Исперих и Кубрат, а най-ниска е рентата на декар земя в община Лозница.

Въпреки прогнозите, че не е изключено цената да намалее най-вече заради украинския внос, рентата не само се задържа, но и нарасна, наблюдават експертите в земеделието на територията на областта.

Един от факторите за това е, че расте цената на земята, като в Разградския район тя отдавна е надхвърлила средно 1500 лева за декар.

От анализа на Областна дирекция "Земеделие" става ясно, че през този стопански сезон, в сравнение с предходния, община Исперих рязко е изпреварила община Кубрат, която бе начело с ренти от около 90 лв./дка. Сега обаче в землището на исперихското село Китанчево рентата е достигнала средно 138 лв./дка., а в останалите райони се движи от 112 до 124 лв/дка.

Плащанията в Кубрат остават високи с ренти около 94-95 лв./дка. земеделска земя. В община Разград арендаторите плащат от 29 до 77 лева, а последна по стойност е община Лозница, където рентите достигат 65 лв./дка.

Рекордно поскъпва земеделската земя в община Русе за първите 6 месеца на годината.

Наблюденията са на една от фирмите в града, като повишението е между 25 и 30%. За основни причини се посочват инфлацията на стоките и бъдещите очаквания за растеж на цените. 

Ако в края на миналата година средната цена на нивите в общината е била между 1600 и 1750 лева/дка, то в момента те са около и над 2000 лева/дка. Още в началото на годината поскъпването на енергоносителите е оказало влияние за покачване на цените, а след последиците за пазара на зърнени култури заради войната в Украйна, повечето продавачи завишили значително своите оферти.

За една година се наблюдава и двоен ръст на цените за покупка на пшеница, която в момента се търгува за 680 лв./тон. Освен това в община Русе има и по-засилена конкуренция между земеделските производители, интересът се е повишил неимоверно както при наемането, така и при покупката на ниви.

Интересното е, че драстично е намаляла разликата в цените между отделните землища. Най- търсени са нивите около Мартен, Сандрово, Николово, Бъзън, Ново село и Червена вода, където земеделската земя се търгува между 1800 и 2200 лв./дка. В Русе, Долно Абланово и Просена повечето сделки са за около 2000 лв./дка, като има интерес от множество големи инвеститори.

В анализа се посочва, че по-нататъшното развитие на пазара на земеделска земя в Русенско ще се определя от възможностите за повишаване на доходността от нейното ползване, което от своя страна зависи както от международната обстановка, така и от местните климатични фактори.

Между 20 и 79 лева на декар е рентата на земеделската земя в област Разград.

Средният размер на годишното плащане, което арендаторите издължават на собствениците в отделните землища е определен въз основа на данните, предоставени от общинските служби за землищата в районите им.

Най-висока е рентата в района на кубратнското село Медовене, където е достигнала 79 лв. на декар. Високи са плащанията и в Савин и Божурово - съответно 65 и 62 лв. В землищата на Исперих, Китанчево и Конево, собствениците годишно получават от арендаторите между 63 и 69 лв на декар. В района на Лозница рентата е най-висока в село Крояч - 59 лв. Интересна е картината в землищата на община Разград. Има села, където рентата е висока - в Пороище е 62 лв. на декар, докато в района на Балкански е само 26 лв. Най-ниска е рентата в землището на Езерче, където средно тя е едва 20 лв. на декар.

Интересно е, че в Исперихски район е висока рентата и за земя от друг тип - с трайни насаждения. За овошки и малини се плаща 179 лв. на декар в землището на Яким Груево.

Като цяло анализът на данните сочи, че рентата зависи не толкова от категорията на земеделската земя в района, а от това кой обработва площите, разполага ли със съвременни машини и дали се прилагат високите технологии за покачване на средния добив. Размерът на рентата е индикатор и за цената на земеделските земи като към момента данните за Лудогорието сочат, че тя върви нагоре.