С 53% по-малко туристи отчита Регионалният исторически музей в Русе през изминалата 2020 година.

През експозиционните пространства са преминали около 35 000 посетители, които представляват едва 47% от тези през 2019, когато обектите на музея са посрещнали над 79 000 души.

На фона на много други културни институции в страната, русенският музей се е справил по-добре с последиците от епидемията. Като цяло обаче отливът на посетители е дал отражение на цялостната работа, тъй като това означава по-малко приходи.

Безпрецедентното затваряне на културният институт на два пъти не преустанови работата на музейните служители. Те не само, че продължиха да извършват обичайната си фондова, научна и експозиционна дейност, но насочиха усилия и към запазване на комуникация със своите публики, въпреки невъзможността за физически достъп до залите.

По време на ограниченията, музеите в Русе са увеличили своето дигитално присъствие най-вече чрез социалните мрежи.

От днес Историческият музей в Русе отново отваря врати за посетители.

Това ще става при стриктно спазване на вече установените противоепидемични мерки. Маските са задължителни за посетителите в експозициите. Осигурени са дезинфектанти и е създадена организация за еднопосочното движение, както и условия да се спазва необходимата дистация един от друг.

Поне до края на януари Историческият музей в Русе ще работи с до 30% от броя на обичайните си посетители, заяви за Новините на телевизия КИС 13 директорът проф. д-р Николай Ненов.

Докато музеят беше затворен за посетители, работата там не е спирала, като служителите са обърнали внимание на фондовете и колекциите на музея, заяви още проф. Ненов.

От Историческия музей подготвят експозиция на вкаменелости и археологически материали извадени от дълбините на река Дунав.

Вижте подробностите във видеото.

Преди 50 години, жители на поповското село Люблен попадат на каменна човешка глава на възрастен мъж, намерена в района на селото.

Покойният професор Димитър Овчаров веднага организира проучване на мястото и след време открива гроб, в който са намерени много интересни предмети, свързани с медицината. Сред тях е и уникален хирургически инструмент, който според специалистите наподобява джобно ножче на римските легионери от онова време.

Намерените уникални артефакти се намират в експозицията на Регионалният исторически музей в Търговище и предизвикват голям интерес сред посетителите.

От тях става ясно, че медицината не е от вчера, а дори по времето на древните траки по нашите земи, хората са търсели помощ при специални лечители. Сред многобройните намерени предмети в гроба на древният лечител изпъква един хирургически инструмент, уникален за времето си.

С-н Стефан Иванов - археолог в РИМ Търговище – Самият инструмент е сребърен, зрителите могат да си го представят, да кажем, като сегашните швейцарски ножчета, на този принцип е. Състои се от четири инструмента, които могат да се движат независимо едно от друго и могат да бъдат използвани и четирите едновременно. Най-вероятно инструментът е използван по това време, трети век след Христа, от лекаря за извършване на някакви оперативни дейности, примерно обработка на рани, следи от оръжия – стрели, на копия, неща, характерни за тогавашното време.

В гроба на древният лекар са намерени и още много други прецизно изработени медицински инструменти, свързани с работата му. Тези 4 броя лъжици и скалпел също са му служели като помощни средства, специалистите допускат дори, че е вероятно с тях древният медик да е извършвал и гинекологични дейности.

А този сребърен колан най-вероятно е бил подарен на лекаря в знак на благодарност.

С-н Стефан Иванов, археолог в РИМ Търговище – На който на латински е изписано "носи го щастлив". Шеговито може да се предположи, че, може би е подарък от благодарен пациент. А самият лекар явно е бил много известен, популярен в региона, изобщо в Североизточна България, защото подобен паметник, наречен "Хереон", досега в България не е откривано.

Хирургическият многофункционален инструмент е представял България на различни изложби на медицинска тематика, а на една такава е впечатлил дори и японската императрица.

Пясъчен камък на 750 години, изложен в археологическата експозиция към музея в Търговище, съхранява интересен надпис.

Според проф. Казимир Попконстантинов това е нотариален акт за сделка. Двама мъже през 1281 година си поделят гора и го документират върху него, като го поставят точно по средата на имота.

Това, което ние сега наричаме сделка, в древността хората не са правели само с устни договорки, а и с документи, много по-различни от сегашните. Тези свидетелства обаче се оказват много по-трайни и вече стоят над 7 века.

с-н Стефан Иванов - археолог в РИМ Търговище – Самите букви са на старобългарски, изсечени са с големина от 3 до 6 см, надписът е от 6 реда, като се предполага, че е съществувал пълен такъв документ за уреждане на собственост върху хартия или пергамент. Тези двамата като имена са били може би и управители на тази област, областта е Герлово, тъй като в непосредствена близост до откриването на самия паметник се намира много голяма средновековна крепост от Второто българско царство.

От текста върху камъка става ясно, че през XIII-ти век, когато християнството дълбоко е залегнало в Българската държава, се срещат чисти прабългарски имена като Паган и Хинат, а съдържанието му е: "В лето 1280-то, аз, Паган, предадох на Хинат гората, намираща се на половина оттук".

Освен за посетителите на експозицията, уникалният експонат представлява интерес и за хората с юридическо образование.

С-н Ваня Недева - адвокат – Законите в Царство България, Второто българско царство, са заимствани от византийското право и от обичайното право. От това време не са останали писмени документи на български преведени, от които да е ясно точно написан законът, от този документ може да се направи изводът, че тогава хората са уреждали отношенията си договорно. От съвременна юридическа гледна точка, прави впечатление, че този документ се е съхранил през вековете, докато един документ за собственост издаден сега или преди 100 години, има някаква трайност на самия документ, като самата материя се унищожава.

Според историците това място е било свещено за хората, живели тук. В района, където е намерен уникалния паметник, са открити и редица храмове.

Исторически музей – Бяла има удоволствието да покани интересуващите се да посетят изложбата "105 години от участието на България в Първата световна война“ - съвместна изложба между ДА "Архиви" и Исторически музей - Бяла. Изложбата се открива от 15 октомври 2020 г. в сградата на експозиция "Освободителна война 1877-1878 г.“.

На 16 табла, чрез поредица от дигитални образи на редки фотографии от държавните архиви, е показана историята на участието на България във войната. Тематично изложбата обхваща най-важните, а също и любопитни и не много известни моменти от влизането във войната, българските военачалници, състоянието на българската армия, събитията на Западния и на Южния фронт, освобождаването на Добруджа, животът в новоосвободените земи, чуждите военнопленници, делниците и празниците на фронта, подписването на Ньойския договор, както и символите на почит към загиналите храбри герои.

Бяла, като транспортен шосеен и ЖП възел, има важно стратегическо място във военните действия при овладяването на Румъния. Тук са разположени различни български и германски поделения. Германските военни с интерес разглеждат музея, наричан тогава „ Император Александър ІІІ“ и оставят отзиви в книгата за посетители. От Беленската околия има убити при епичното сражението при Тутракан, наречено Втория Одрин, а град Бяла дава 39 жертви във войната. В чест на загиналите за освобождението на българските земи и за националното обединение през Първата световна война са посветени войнишки паметници в селата от Беленската околия, а в Бяла има изграден красив мемориален комплекс.

На 14 октомври 1915 г. Царство България обявява война на Кралство Сърбия и влиза в Първата световна война. След преговори с двете противостоящи военно-политически сили Антантата и Централните сили, българското правителство, водено от идеята за националното обединение, застава на страната на Централните сили.