КНСБ в Русе откри гореща телефонна линия за безплатни трудово-правни консултации заради усложнената обстановка свързана с извънредното положение.

Освен останалите без работа русенци, за експертно мнение се обръщали и представителите на бизнеса в региона.

По телефона и на електронната поща на местната структура на синдиката постъпвали множество въпроси от хора, които са притеснени, тъй като са загубили работата си, заради извънредното положение. С КНСБ се свързвали за консултация и работници без трудови договори.

Досега на горещата телефонна линия на КНСБ в Русе безплатни консултации по трудово-правен или социално – осигурителен въпрос са потърсили главно останали без работа в икономическите дейности ресторантьорство и хотелиерство.

Синдикатите планират да излязат на протест, ако управляващите не променят идеята първият ден от болничните да се плаща от работника.

Това предупреди на брифинг президентът на КНСБ Пламен Димитров. Засега няма никаква реакция от премиера или официалните лица, нито пък заявки за разговори, заявиха от ръководството на синдиката.

Междувременно продължавала координацията между структурите в страната, обясни още Пламен Димитров.

Според него, с оглед на сроковете за внасяне на измененията, протестните действия може да се очакват към края на месеца.

Днес в Разград се състоя дискусионен форум на тема "Фирмени политики за поведение на служителите в социалните мрежи", организиран от КНСБ.

Участваха представители на бизнеса, Общинската и Областната администрация и хора на наемния труд. На форума присъства и вицепрезидента на КНСБ Пламен Нанков.

Въпросът за използването от служителите на социалните мрежи през работно време има много аспекти, стана ясно по време на дискусията по темата. През работното време е налице голям информационен обмен, по време на който служителите имат достъп до снимки, видеоклипове и друг материал, касаещ дейността на фирмите. Така служителите могат да споделят търговски тайни с конкуренти, да извършват онлайн престъпления с търговската информация, да навредят на структурата, в която работят.

Необходимо е въвеждането на правила за работа с телефони и компютри през работно време, която да защитава интересите на работодателя, без да накърнява правата на работника, бе коментарът по време на дискусията. Необходим е също един балансиран вариант за употреба на телефони и компютри, при което да няма директна забрана за ползване на телефони в работно време, но достъпът за бъде балансиран чрез съответните правила. Разгледан бе скандинавският опит в това отношение, при който е налице споразумение между синдикати и работодатели относно това каква информация не трябва да бъде споделяна в социалните мрежи.

От КНСБ обявиха и стартът на събирането на подписка за спиране на злоупотребите със сумарното работно време. По време на форума бе коментирана и темата за стреса на работното място.

Започва подписка в цялата страна за увеличаване на заплащането за нощен труд.

Това съобщи в Русе вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов. След като приключат обиколките в страната, от КНСБ ще направят анализ и ще изготвят списък от мерки, а ако е необходимо и предложения за законодателни промени.

Освен това от синдиката ще настояват правителството да предприеме действия и в посока намаляване на възможностите, които дава законодателството за изчисляване на сумарното работно време.

Представители на КНСБ бяха в Русе, и за да обсъдят с работници и служители какви мерки могат да се приложат за намаляване на стреса на работното място. В Западна Европа сумарното работно време трябва да е неповече от 48 часа. Според КНСБ обаче в България достига до 56 часа при това в сфери на икономиката, където не би трябвало да има непрекъсваем процес на работа.

Според официалната статистика стресът на работа е отговорен за 50% от болничните, както и за 30% от текучеството по фирмите, като загубите за бизнеса се изчисляват на около 140 милиона лева на година.

От КНСБ поставят на дневен ред и въпроса с въвежедането на правила за поведение в социалните мрежи по отношение на фирмите и служителите, които работят там.

Близо 7000 медици излязоха на протест днес пред сградата на Министерски съвет с искане за достойно заплащане на техния труд.

Според тях, минималното месечно възнаграждение в сектора трябва да започва от 900 лева за професионалистите по здравни грижи в общинските лечебни заведения; 950 лева за университетските болници и поне 1100 лева стартова заплата за лекарите. Медиците настояват още през 2020 да се предвидят повече пари за подобряване на извънболничната помощ, Колективният трудов договор да стане задължителен за всички лечебни заведения, както и повече средства за издръжката на детското и училищното здравеопазване.

С плакати за "Справедливо и достойно заплащане в здравеопазването" започна протестът на медицинските работници на пл. "Независимост" в София. Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че за последен път се събират мирно и тихо с искане за увеличение на заплатите.

Докато течеше протестът, се състоя среща между КНСБ, вицепремиера Томислав Дончев и министъра на задравеопазването Кирил Ананиев, на която бяха внесени исканията на медиците.