България се прощава с патриарх Неофит.

Хиляди българи отдадоха почит пред тленните останки на Негово Светейшество в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

Днес и утре са дни на национален траур.

Още от сутринта пред патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" се изви дълга опашка от хора, дошли в храма, за да се простят с Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, който почина в сряда вечерта на 78-годишна възраст.

Президентът Румен Радев и председателят на Народното събрание Росен Желязков също се поклониха пред тленните останки на блаженопочиналия патриарх Неофит. В храма дойдоха и министър-председателят в оставка акад. Николай Денков, както и вицепремиерът Мария Габриел.

В събота ще бъде отслужена заупокойна литургия в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", след което ще бъде извършено опелото. С литийно шествие тялото на Негово Светейшество ще бъде отнесено в храм "Св. Неделя", където по волята на патриарха, и с решение на Светия Синод, ще бъде положено за вечни времена.

Погребението се организира от митрополит Йоан, който е временният наместник на Светия Синод.

Във вторник или сряда ще бъде избран наместник-председател, който да отговаря за избора на нов патриарх в рамките на следващите 4 месеца.

15 и 16 март ще бъдат дните на национален траур по повод кончината на Българския патриарх и софийски митрополит Неофит.

Това става с издаден указ на Министерски съвет.

Митрополит Йоан е временният наместник на Светия Синод, който ще организира погребението на главата на Българската православна църква.

Вижте повече във видеото.

На 78 години почина Негово Светейшество български патриарх Неофит.

Той издъхна снощи в реанимацията на Военномедицинска академия в София след продължително боледуване.

Патриарх Неофит оглави Българската православна църква през 2013 година.

Светското име на Негово Светейшество Неофит е Симеон Димитров. През 1959 е приет за ученик в Софийската духовна семинария, а от 1967 до 1971 е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София. През 1975 в Троянската света обител е подстриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим. През 1977 година става архимандрит, а 8 години по-късно придобива епископски сан.

През 1994 е избран и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От края на 2001, по решение на Петия църковно-народен събор, Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска, а той се титулува Русенски митрополит. На 24 февруари 2013 на Патриаршески избирателен църковен събор в София Неофит е избран за Български патриарх.

По повод кончината на Негово Светейшество, днес бе отслужена заупокойна молитва в храм "Света Троица" в Русе, където той бе митрополит в продължение на близо 20 години. В църквата присъстваха и много миряни, които запалиха свещ и се помолиха за душата на Негово Светейшество. 

Патриарх Неофит беше благ човек, който потушаваше конфликти, си спомня за него отец Стефан. С най-добри спомени от патриарх Неофит, докато беше Русенски митрополит, е и католическото духовенство в Русе, начело с отец Валтер.

След кончината на патриарх Неофит, по канон, до 7 дни трябва да се избере наместник-председател на Светия синод, който да предприеме необходимите стъпки за избора на нов патриарх. Кандидатите трябва да са на поне 50 години, да са управлявали епархия като митрополити най-малко 5 години и да се отличават с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.

Сред деветимата кандидати, които отговарят на изискванията е и Русенският митрополит Наум. Изборът на нов български патриарх трябва да стане в рамките на 4 месеца от Патриаршеския избирателен църковен събор.

Вижте повече във видеото.

Областният координатор на ПП НДСВ – Русе и общински съветник Илиян Илиев присъства на заупокойна архиерейска Света Литургия и панихида в памет на цар Борис III по повод на 80-годишнината от неговата кончина.

На службата присъстваха Симеон Сакскобурготски, придружаван от съпругата си Маргарита, както и други членове на фамилията.

„С диалог, добри намерения и желание може да се постигне далеч повече“. Това каза в Рилския манастир Симеон Сакскобурготски. Той не пожела да коментира дейността на днешните български политици. 

Цар Борис III е погребан в Рилския манастир, но през 1944 г. тялото му е ексхумирано по нареждане на комунистическите управници.

Днес е запазена само стъкленицата със сърцето му, което е погребано във възстановения гроб на монарха в южния параклис на съборния храм на Рилския манастир.