48-ото Народно събрание нямаше политическата воля да приеме важните закони.

Това каза в началото на днешното заседание на Министерски съвет премиерът Гълъб Донев.

Става дума за законопроекти, свързани с приемането ни в Шенгенското пространство, реализирането на Плана за възстановяване и устойчивост, съдебната реформа и борбата с корупцията.

В дневния ред на служебното правителство в следващите седмици неизменно ще присъстват законопроектите, които 48-ото Народно събрание не намери политическа воля да приеме, каза в началото на правителственото заседание премиерът Гълъб Донев.

Още по-важно обстоятелство е, че тези закони трябваше да придвижат напред промени, от които се нуждае преди всичко българското общество, заяви още Гълъб Донев.

Вижте повече във видеото.

48-ото Народно събрание е парламентът, който се саморазпусна от страх да формира правителство и да приеме ефективни закони срещу корупцията.

Това заяви президентът Румен Радев в първи коментар, след като в петък американското финансово министерство включи имената на петима българи в санкционния списък "Магнитски".

Вижте повече от позицията му във видеото.

Президентът разпуска 48-то НС и назначава нов служебен кабинет от утре - само министърът на културата е нов.

На основание чл. 99, ал. 5 от Конституцията президентът Румен Радев подписа указ за разпускането на 3 февруари 2023 г. на 48-ото Народно събрание. Държавният глава насрочва парламентарни избори за 2 април 2023 година, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

С друг свой указ държавният глава назначава служебно правителство от 3 февруари 2023 година.

Състав на служебното правителство:

Гълъб Спасов Донев - служебен министър-председател на Република България;

Атанас Ангелов Пеканов – служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства;

Лазар Манолов Лазаров – служебен заместник министър-председател по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика;

Христо Владимиров Алексиев – служебен заместник министър-председател по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията;

Иван Петев Демерджиев – служебен заместник министър-председател по обществения ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи;

Росица Атанасова Велкова-Желева – служебен министър на финансите;

Димитър Желязков Стоянов – служебен министър на отбраната;

Асен Георгиев Меджидиев – служебен министър на здравеопазването;

Иван Димитров Шишков – служебен министър на регионалното развитие и благоустройството;

Сашо Георгиев Пенов – служебен министър на образованието и науката;

Николай Милков Милков – служебен министър на външните работи;

Крум Костадинов Зарков – за служебен министър на правосъдието;

Найден Владиславов Тодоров – служебен министър на културата;

Росица Атанасова Карамфилова-Благова – служебен министър на околната среда и водите;

Явор Илиев Гечев – служебен министър на земеделието;

Никола Руменов Стоянов – служебен министър на икономиката и индустрията;

Росен Иванов Христов – служебен министър на енергетиката;

Александър Георгиев Пулев – служебен министър на иновациите и растежа;

Илин Павлинов Димитров – служебен министър на туризма;

Весела Николаева Лечева – служебен министър на младежта и спорта.

Георги Георгиев Тодоров – служебен министър на електронното управление.

Правомощията на служебното правителство, назначено с указ от 1 август 2022 г., са прекратени.

Поради липса на кворум на заседанието на Правна комисия в Народното събрание, не се стигна до приемане на механизъм за разследване на главния прокурор.

Заседанието напуснаха "ГЕРБ-СДС", ДПС, БСП, "Възраждане" и "Български възход".

По думите на служебния правосъден министър Крум Зарков, днес окончателно е станало ясно, че партиите в този парламент нямат желание да бъде създаден такъв механизъм.

Вижте повече във видеото.

Не приеха на първо четене предложението част от таксите на Дунав мост да остават в Русе.

Това предвиждаше законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от група депутати от "Демократична България", сред които и народният представител от Русе Иван Белчев.

След прегласуване, предложението подкрепиха 71 депутати, 40 бяха против, а 62-ма се въздържаха. В подкрепа на предложението гласуваха 37 депутати от "Продължаваме промяната", 16 от "БСП за България" и 18 от "Демократична България". Въздържаха се 48 души от "ГЕРБ - СДС", 7 от ДПС и 7 от "Български възход". Против предложението гласуваха 2 народни представители от "ГЕРБ - СДС", 12 от ДПС и 26 депутати от "Възраждане".

Със законопроекта се предлага изменение, с което процент от приходите от такси за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища като мостове, тунели и планински проходи, да постъпват в бюджета на Общината, на чиято територия е разположено съответното съоръжение.

В случая с Дунав мост при Русе, таксите, които са събирани за преминаването на съоръжението между 2017 и 2021 са за над 130 милиона лева. Предложението е част от приходите от таксата да бъдат предоставени на Общината, за да може да се използват за поддържане, възстановяване или дори изграждане на общинска инфраструктура.

За това настоява и кметът на Русе Пенчо Милков, който неведнъж е поставял въпроса на вниманието на русенските депутати.

Припомняме, че първоначално законопроектът срещна подкрепата на ресорната комисия, но след гласуването в зала днес бе отхвърлен на първо четене.