Изборът на управляващи е важен момент в обществения живот. А как е протичал изборният процес у нас преди един век? Имало ли е нерегламентирани агитации и манипулиране на избирателите?

Свидетелства за това се пазят в музеите и архивите.

Историческият музей в Омуртаг пази предмети и истории от изборите в България през годините. Така например е изглеждала една избирателна урна преди повече от 90 години – от здраво дъбово дърво - направена така, че да не може да се отваря.

"Веднага ви прави впечатление колко са стабилни металните ключалки, колко е стабилен металният обков. Има печат с червен восък, на който е написано "Царство България", за да се знае, че държавата присъства и гарантира, че изборите ще бъдат честни.", разказва директорът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев.

Урната е била използвала в продължение на 40 години. Най-скорошната, отбелязана на вътрешната страна на капака, е 1971-ва.

Във фонда на музея се съхранява и изборна бюлетина от парламентарните избори през 1920-та.

"Тя е оцветена, сиреч напомня ни изборите от 90-91-ва година, когато се смяташе, че хората все още не са достатъчно добре ориентирани, аз ще добавя – смяташе се, че не можем и да мислим. Явно така се е смятало и през 1920-та година, или както са казали античните мислители "няма нищо ново под слънцето".", разказва още Мирослав Тошев.

И преди 100 години политиците били щедри на обещания за по-добър живот и благосъстояние, като по всякакъв начин се опитвали да спечелят и задържат властта.

Кандидати за депутати са председателствали изборните бюра, а почти целия състав, дори преброителите са били участници в управлението и във властта. Предизборната агитация била разрешена и по време на самите избори.

"И е записан един случай в Казанлък, в който в тази година се провеждат избори, полицейският началник е от съответната партия, той минава по къщите и обяснява "Хайде отивайте да гласувате, и хем да знаете за кого да гласувате, ей!" В резултат на който една цяла манифестация бих казал начело с партийното знаме отива към изборният пункт, към изборната урна и гласува вероятно за когото трябва. Но така се случва, че само след шест месеца правителството пада и са назначени нови избори, и друга една партия успява да привлече народния вот, да го кажем с днешни думи. Та тогава въпросният полицейски началник стоял край изборният пункт и обяснявал, че не е разрешена агитацията в този ден. „Какво сте размахали туй знаме, не ви ли е срам?" Какво да се прави, о времена, о нрави, те не се променят."

По тогавашните закони купуването на гласове и пускането на бюлетина по принуда се наказвало с глоба и две години затвор.

213 000 бюлетини пристигнаха в Русе за парламентарните избори на 4 април. 5000 от тях са предвидени за резерв.

Те ще се съхраняват в Областната управа при строги мерки за сигурност, като предстои да бъдат раздадени по общини.

Книжата пристигнаха в Русе под засилена полицейска охрана. Заради машинното гласуване се очаква да са нужни по-малък брой хартиени бюлетини. Устройствата се очаква да пристигнат в събота.

Междувременно продължава набирането на заявления за гласуване на лица, поставени под карантина, както и на болни в COVID отделенията, като се очаква да бъдат разкрити общо 7 секции за тези избиратели.

До момента в областта са разкрити 330 секции, като 212 от тях са в община Русе.

Вижте повече във видеото.

БСП и ДПС поискаха оставката на председателя на Народното сърбание Цвета Караянчева.

За левицата поводът е вчерашната ситуация с опита за барикадиране на майки от инициативата "Системата ни убива", както и активисти на "Изправи се.БГ", които със силабяха изведени от фоайето на Народното събрание. От ДПС пък мотивираха своето искане с липсата на реакция по техен сигнал.

Социалистите настояват за оставката на Цвета Караянчева, тъй като вчера, заедно с майките на "Системата ни убива" е имало и дете с увреждания, което не е било допуснато да стигне до тоалетната на Народното събрание.

Според ДПС пък Цвета Караянчева не е предприела никакви действия по сигнал, свързан с несъвместимостта на изпълняваната длъжност на член на Централната избирателна комисия.

Цвета Караянчева заяви, че няма да подаде оставка и припомни, че няма отношение към пропускателния режим в сградата на парламента.

Според правилника проект на решение за отстраняване на председателя може да бъде входиран с подписите на 1/3 от народните представители или точно 80, а след това да бъде подложено на гласуване в залата.

С "Велико народно въстание" и блокада на Парламента започна новата пленарна сесия на Народното събрание.

Стигна се до сблъсъци с органите на реда и ескалация на напрежението.

Хиляди граждани от цялата страна обсадиха новата сграда на Народното събрание /бившия партиен дом/ с искане оставка на правителството и главния прокурор и провеждането на честни избори.

На няколко пъти протестиращите се опитваха да пробият полицейския кордон и да щурмуват Парламента, но бяха спрени от органите на реда и Жандармерията. Стигна се до сблъсъци, при които беше използван и лютив спрей. 18 души, сред които и журналист, са преминали през очен кабинет, а трима полицаи са с изгаряния на роговицата. 

На фона на многохилядния протест започна новата пленарна сесия на Народното събрание. В началото на заседанието президентът Румен Радев произнесе слово само пред народните представители от опозицията, тъй като от ГЕРБ демонстративно напуснаха залата.

След изявлението на държавния глава депутатите от управляващата партия се върнаха в залата. Тогава думата взе председателя на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова.

България се намира в тежка парламентарна, институционална и политическа криза, заяви в декларация председателят на БСП Корнелия Нинова, като призова правителството незабавно да подаде оставка.

Оставка поискаха и от ДПС. Те обаче призоваха и президента Румен Радев да напусне поста си.

По време на антиправителствения протест, са пострадали десетки граждани и служители на реда. От полицията съобщиха, че са задържани над 35 лица.

Народното събрание одобри извънредното положение в България да продължи до 13 май.

Това стана на заседание на парламента днес.

Въпреки че БСП и Обединени патриоти не бяха съгласни със срока и предложиха на този етап извънредното положение да бъде удължено само до 30 април, техните гласове не стигнаха и предложенията им бяха отхвърлени.

Гласуването се проведе по приетия извънреден ред - първо гласува групата на депутатите от БСП, ДПС, Воля и независимите, а след тях - от ГЕРБ и Обединени патриоти. От групата на ГЕРБ и ОП "за" гласуваха 102 народни представители. Нямаше против и въздържали се. Така общият резултат от гласуването за удължаването на извънредното положение до 13 май се получи: 122 депутати "За, 47 бяха "Против", 7 "Въздържали се".

Припомняме, че от Министерски съвет обявиха на 1 април, че ще предложи на Народното събрание мярката, която бе гласувана днес.

Сред мотивите на правителството беше, че натискът върху здравната система може да бъде намален единствено чрез удължаване на сроковете и мерките за социална изолация и за борба с пандемията за да бъде ефективно овладяна, се казва още в становището на Министерски съвет.