Съвместна комисия на общинските съвети на Русе и Гюргево обсъди начини за противодействие на проекта за инсинератор.

Първото заседание на съвместната комисия между общинските съвети на Русе и Гюргево се проведе на българска територия и обсъди възможностите за предотвратяване реализацията на проекта за изграждане на инсинeрaтор за болнични отпадъци в Гюргево.

Взето бе решение да се подготви обща декларация от двата местни парламента, която да бъде изпратена до президентите на България и Румъния и до депутатите, представящи местното население.

Освен съветници, на срещата присъстваха кметът на Русе Пенчо Милков, кметът на Гюргево Адриан Ангелеску и неговите заместници Мариян Дамян и Йонел Мускалу, председателят на Общински съвет Русе Иво Пазарджиев, председателят на Асоциация "Еврорегион Данубиус" Лили Ганчева, директорът на дирекция "Екология и транспорт" в Община Русе проф. Любомир Владимиров и експерт в областта на трансграничното сътрудничество.

"Гражданите от двете страни на Дунава твърдо не желаем такова производство. Искаме местното население на Русе и Гюргево да бъде допуснато да се включи в обществено обсъждане по проекта за инсинератора. Само преди няколко години имахме случай, в който заради отрицателното обществено мнение при такова обсъждане успяхме да предотвратим едно потенциално опасно производство, което иначе разполагаше с необходимите документи", отбеляза кметът Пенчо Милков.

Той припомни, че е изпратил отрицателното общинско становище и подписките на гражданите до екоминистерствата на двете страни. Днес се подготвя и поредното писмо към народните представители за законодателни промени, включващи по-чести замервания на въздуха и предвиждане на норми и санкции при изпускане на неприятни миризми от производствата.

Ангелеску подчерта, че в Гюргево са разчитали на съществувалата до април т.г. забрана за изграждане на подобни производства близо до жилищни райони. Опасенията им нарастват с падането ѝ и преди месец  съветниците там гласуваха тя да бъде възстановена, като призоваха за подкрепа депутатите и сенаторите. 

"Всички в тази стая се противопоставяме. Хората също. Въпросът е в законността на този проект", заяви той и допълни, че за момента няма изготвен анализ на въздействието на инсинератора върху здравето на хората и качеството на въздуха, въпреки че това е било едно от условията за издаване на разрешително от здравните институции в Гюргево.

Проектът е предвиден да се реализира на територията на община Митрени, Кълъраш, но след първоначалното одобрение на съветниците населението също отказва. Тогава се взима решение за преместването му в Гюргево и когато от общината изискват документите за строителството, се оказва, че земята вече е купена от инвеститора в мандата на предходния кмет.

Председателят на Общински съвет Русе Иво Пазарджиев отбеляза задоволство от това колко млади хора са излезли на протеста в Гюргево в събота и предложи за активизирането на още младежи в двата града и достигане на темата и до тях да се организира съвместна футболна среща, за да заеме обществото още по-категорична позиция по въпроса.

Обсъдиха възможността за въвеждане на извънредно бедствено положение в Разград във връзка с потенциалните замърсявания на въздуха и водата и опасността за увреждане на здравето на хората.

Това стана на съвместно заседание на постоянните комисии по екология и по законност към Общинския съвет, което телевизия КИС 13 излъчи днес НА ЖИВО.

Темата ще бъде доизяснена като казус на предстоящата сесия на местния парламент на 18 септември, която телевизия КИС 13 също ще излъчи НА ЖИВО.

Проекторешението предвижда Общинският съвет да предложи на кмета да прецени дали са налице основания по Закона за защита от бедствия, за да обяви извънредно бедствено положение в Разград.

Според анализите на РИОСВ - Русе няма предпоставки за обявяване на бедствено положение. В обсъждането на точката се включиха и от Министерството на околната среда и водите, в лицето на заместник-министър Ренета Колева.

Според заместник-кмета и и.д. кмет на Община Разград Добрин Добрев, към настоящия няма законови основания за обявяване на бедствено положение и обясни до какви затруднения в работата на институциите може да доведе това. Въпреки това той изрази готовност, в случай че Общинския съвет го задължи, да проучи допълнително законна ли би била подобна мярка.

Вижте повече по темата във видеото.

Дискусионна среща за подобряване транспортната свързаност между България и Румъния през Дунав мост се проведе в Русе.

Бяха набелязани мерки за облекчаване на тежкотоварния трафик през граничния пункт като намаляване на процедурите и пускането на фериботната линия Русе - Гюргево.

Въпросът за взаимната свързаност с Румъния е национален, а не на Община Русе, заяви кметът Пенчо Милков.

Според кмета, трябва много добре да се прецени кога да се извърши дългоочакваният ремонт на моста, което сериозно ще натовари съоръжението и ще затрудни и без друго засиления трафик.

Набелязани са мерки за намаляване на процедурите при преминаване на Дунав мост, за да се съкрати времето за изчакване.

Има сериозен проблем с пропускливостта през Дунав мост, заяви посланикът на България в Румъния Радко Влайков.

Според евродепутата Петър Витанов, трайното подобряване на трансграничната свързаност между България и Румъния минава през изграждането на още един мост при Русе, както и приемането на двете държави в "Шенген".

Дотогава обаче, и двете страни се надяват да бъде отворена фериботната линия между Русе и Гюргево, за облекчаване на трафика през Дунав мост.

Вижте повече по темата във видеото.

Партньорски форум събра онлайн представители на бизнеса и общинската администрация в Русе на 30 юни.

Поводът бе отчитането на резултатите от анкетно проучване сред различни по големина и сфера на дейност компании как взаимодействат с Общината по отношение на насърчаването на инвестициите и икономическото развитие на града.

Проучването бе част от проекта "Насърчаване на партньорското управление в сферата на местно икономическо развитие и подобряване на инвестиционната среда", финансиран от Оперативна програма "Добро управление" 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, изпълняван от Българо-румънска палата и Община Русе.

Целта на проекта е чрез подобряване на диалога и взаимодействието между местния бизнес и местната власт, да се подобри инвестиционната среда и бизнес климата в община Русе. По този начин да се стимулират растежът и икономическата активност в общината, а те от своя страна да се отразят върху заетостта, стандарта на живот и местната данъчна основа.

Екипът на Българо-румънска палата представи анализ на прилаганите политики и документи в сферата на местното икономическо развитие в Община Русе и вижданията на бизнеса как да се подобри взаимодействието му с местната власт при изпълнението и мониторинга на политики (планове и програми), свързани с местното икономическо развитие.

В анкетното проучване, проведено онлайн в периода януари-май 2023 г. се включиха 120 МСП и големите предприятия, развиващи дейности на територията на община Русе от 17 икономически сектори. Освен това представители на 20 компании дадоха по-задълбочени интервюта, като отговаряха на въпроси как да се подобри взаимодействието между тях и администрация и даваха препоръки за облекчаване на процеса.

Фирмите споделиха лични впечатления от възможностите за взаимодействие между тях и местната власт. Резултатите показват, че според близо половината от компаниите (45,8%) местната власт не полага достатъчни усилия в процеса на партньорство и сътрудничество, докато една трета (29,2%) са на точно обратното мнение. Близо 21% от представителите на бизнеса посочват, че регулярно получават информация за местни инициативи и имат възможност за изказват мнения и становища.

Част от изводите от анкетното проучване сред компаниите:

• взаимодействието между бизнеса и местната власт, често се изчерпва до информиране в процеса на идентификация на значими инфраструктурни проекти и формиране на политика;

• повечето от компаниите оценяват усилията на местната власт за установяване на партньорство и сътрудничество, като недостатъчно ефективни;

• значителна част от местния бизнес не познава или няма интерес да участва в процеса на формулиране на местната политика в сферите на икономическото развитие, инвестициите, местните данъци и такси и управлението на собствеността;

• като цяло, по-голяма част от предприятията проявяват неагажираност и демотивация за участие в процесите на формулиране и промени на местни политики;

За да бъдат преодолени предизвикателствата и трудностите при осъществяване на ефективно взаимодействие между администрацията и бизнеса, следва да се:

• изгради взаимно доверие между страните;

• намерят общи приоритети и допирни точки за засилване на сътрудничеството;

• изработят и прилагат работещи механизми за комуникация, в т.ч. да се подобри обратната връзка.

Целият анализ на резултатите вижте тук.

6 от 7 организации в националния съвет за тристранно сътрудничество подкрепиха проекта за държавен бюджет.

Това заяви министърът на финансите Асен Василев след края на срещата. Макар и не единодушно, бяха подкрепени и бюджетите на Националната здравна каса и Държавното обществено осигуряване.

От Асоциацията на индустриалния капитал не подкрепиха бюджета на държавното обществено осигуряване, тъй като не виждали там да са заложени реформи.

От КНСБ пък поискаха допълнителни средства за увеличаване на заплатите в някои държавни институции.

Вижте повече във видеото.