С 5,9 милиарда лева дефицит ще бъде държавният бюджет за тази година.

Финансовата рамка предвижда приходи от над 57,2 млрд. лв., а разходите ще са около 63,1 млрд. лв. Заложен е и ръст на брутния вътрешен продукт от 4,8%.

Без дългосрочна програма не може да се направи комплексен бюджет за устойчиво развитие на България, смята ръководителят на катедра "Икономика" в Русенския университет проф. Красимир Ениманев.

В бюджета се запазват ниските ставки на данъците, като предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.

Според проф. Ениманев ако инфлацията се окаже по-висока от прогнозната, може да срине изпълнението на политиките, заложени в бюджета.

Заложените в бюджета средства за социалния сектор са над 20 млрд. лв., а за здравеопазване - 8,3 млрд.

Вижте повече подробности във видеото.

Президентът Румен Радев поиска 9% ДДС за хляба.

Той настоя и за цялостен дебат за реформа на данъчната система, за да се гарантират стратегическите отрасли.

По време на посещение в Добрич, държавният глава призова правителството спешно да разгледа проблема с хлебопроизводството, за да се вземат неотложни мерки.

Критично важно е правителството да установи диалог с големите търговски вериги, за да има защита на българския производител, заяви още Румен Радев.

Държавният глава призова и за цялостен дебат за реформа на данъчната система.

Вижте повече от позицията му във видеото.

Бизнесът и гражданите очакват резултати за справяне с енергийната криза.

Това заяви президентът Румен Радев в Пловдив след посещението си в завода на металургична компания за цветни метали.

Държавният глава призова за предсказуемост на цените за енергоинтензивните предприятия.

Правителството трябва да прави така, че да не допуска политиката и геополитиката да убиват българската икономика. Нужни са неотложни, надеждни, устойчиви мерки и решения, а не само добри намерения, заяви още Румен Радев.

Президентът заяви, че не може в условията на остра енергийна криза да изоставим енергоинтензивните предприятия, които са гръбнакът на българската индустрия.

Румен Радев е категоричен също, че България има бъдеще като ядрена държава, затова е необходимо възможно най-бързо да се вземе решение по темата.

Държавният глава обсъди с ръководството на предприятието необходимостта от навременни и работещи мерки за справяне с високите цени на енергийните ресурси и трудностите пред бизнеса на международните пазари.

Вижте повече подробности във видеото.

760 лева да стане минималната работна заплата през тази година настояват от КНСБ.

От синдиката искат и да се заложи ръст на доходите на работещите в бюджетната сфера с поне 10%, а на медиците на първа линия с минимум 15%.

Данните на КНСБ показват, че много стоки от първа необходимост са скочили рязко през последното тримесечие на миналата година. Въз основа на тези данни, от КНСБ са изчислили и размера на средствата за издръжка на домакинствата.

Според синдикалистите 500 000 души в страната работят на минимална заплата. От КНСБ настояват и за по-адекватна политика за увеличаване на доходите.

В средносрочен период от КНСБ настояват още минималното трудово възнаграждение да се изравни със заплатата за издръжка, както и да достигне 50% от средната работна заплата.

Вижте повече подробности във видеото.

Трябва да се изграждат университетски мрежи и консорциуми, а не да се прави окрупняване на висшите училища в България.

Това заяви ректорът на Русенския университет акад. Христо Белоев, който е и заместник-председател на Съвета на ректорите.

Позицията му е по повод появилата се информация, че се готви намаляване на броя на държавните университети от 38 на 16 чрез сливане в мегаструктури.

Очаква се на заседанието на Съвета на ректорите на 22 февруари да присъства министърът на образованието, който да внесе повече яснота по темата.

Акад. Белоев смята, че дори да се създадат такива мегаструктури, мястото на Русенския университет не е там, където е поставен заедно с други технически университети в страната.

В случай че се стигне до сътрудничество между университетите, това трябва да става чрез създаване на мрежи и консорциуми със запазване на самостоятелността им, както е заложено в стратегията за висшето образование, заяви още акад. Белоев. Затова създаването на мегаструктури не би довело до нищо по-добро за университетите, смята акад. Белоев.

Вижте повече подробности във видеото.

Цялата позиция на заместник-председателя на Съвета на ректорите и ректор на РУ "Ангел Кънчев" гледайте в КИС 13 ПЛЮС +.