Парламентарната група на коалиция "БСП за България" внесе Проект на решение за създаване на временна комисия за проучване на случаите на неизплатени трудови възнаграждения.
Предложението на народните представители от Русе Крум Зарков, Пенчо Милков и Георги Стоилов е временната комисия да се състои от по двама народни представители от всяка парламентарна група.
Задачата на комисията ще бъде да събере, обобщи и анализира данните за неизплатени възнаграждения и да намери трайно решение на проблема.
Членовете на академичен клуб "Четири колела" към Русенския университет представиха резултатите от проучване как скоростта влияе на катастрофите в градска среда.
Според статистиката в над 50% от случаите, пътно-транспортните произшествия възникват заради превишена скорост. От тестовите изпитания става ясно, че при скорост от над 55 км/ч автомобилът започва да се държи по различен начин на пътя, което влияе и на реакцията на шофьора.
Старши инспектор Стилиян Станев от Пътна полиция в Русе представи статистика, според която 93% от ПТП-тата са по вина на водачите.
Ректорът на Русенския университет проф. д-р Велизара Пенчева подчерта значението на подобни проучвания за решаването на социално значими проблеми като последствията от високата скорост на пътя.
В световен мащаб около 40% от ПТП са резултат от висока или несъобразена скорост.
Русенският университет продължава работа по трансграничен българо-румънски проект за интерактивна визуализация на древноримското културно наследство по поречието на река "Дунав".
За целта се използва иновативна технология за 3D реконструкция чрез заснимане с дронове. Днес на семинар бяха представени междинните резултати по проекта.
Сред обектите включени в проекта са "Сексагинта приста", крепостта в "Червен" и "Абритус" край Разград.
Скоро ще бъдат предприети действия за обявяване на обществена поръчка за извършване на прединвестиционно проучване на проекта за градска железница в Русе. Министерски съвет вече одобри средствата от държавния бюджет в размер на близо 40 хиляди лева.
Целта е линията да свърже централна ЖП гара с Индустриалния парк, гара Север, фирмите в бившия Комбинат за тежко машиностроене и град Мартен. За трасето ще могат да се ползват 17 километра ЖП линии от гара Север до източната промишлена зона. Проектът включва 10 спирки, като железницата ще обслужва близо 2000 работници от предприятия по маршрута. Идеята е те да ползват мотрисите с безконтактни карти, които ще се зареждат от работодателите им.
За пътниците ще има т.нар. безкупейни вагони с по 158 места или мотрисни влакове. Удължаването на трасето до Мартен с малко над 500 метра ще даде възможност и на жителите му да се възползват от този вид транспорт. За да заработи железницата, трябва да се промени общинската схема за градски транспорт на Русе.
Продължават да текат разкопките на средновековния град Червен край Русе, които стартираха на 10 юли.
Вниманието на археолозите е насочено към западната част, където е разположена втора крепостна стена. В рамките на вече месец се проучва напълно нова крепостна зона.
Ръководител на проучването е археологът Стоян Йорданов, като в дейностите участват и студенти от различни университет в Обединеното кралство по програма „Еразъм +“.
Още в първите дни на проучването е станало ясно, че разкопаваната структура е основа на църква – 16-та, която е разкрита до момента на Червен. Тя е разположена от едната страна на крепостната портна с ширина от 6 метра и вероятна дължина – около 13 метра. Размерите и начинът на устройство я нареждат сред най-представителните храмове, които са били на територията на средновековния град. От северната страна на храма се разкриват четири гробни камери, като са открити и много фрагменти от стенописи в разнообразни цветови нюанси. Експерите считат, че датировката на храма е XIV век.
Именно в този период Червен е бил един от най-големите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове. Когато достига своя връх в развитието си, територията му включва вътрешен град, разположен върху високо скално плати в извивка на река Русенски Лом и външен град, заемащ неговото подножие.
Изцяло запазена е триетажна бойна кула на западната стена на градската цитадела.
Градът израства като голямо търговско-занаятчийско средище, с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти.
След 1235 година Червен става седалище на Червенската митрополия, в следствие на което в околността на града възникват много скални манастири.
Още снимки от разкопките на средновековния град Червен: