До 800 килограма от декар достига добивът на пшеница в Русенско.
Това каза за телевизия КИС 13 председателят на Регионален фермерски съюз "Дунавско зърно" Милен Коев. По думите му, обаче, има полета с по-слаби резултати заради пресечения терен – около 500-600 килограма на декар.
Към момента в Русенско са ожънати над 50% от посевите с пшеница. Милен Коев отглежда 2000 декара жито, от които около половината вече е прибрано. Освен за добивите и качеството, зърнопроизводителите следят постоянно и изкупните цени на пшеницата.
На фона на очертаващата се добра реколта при пшеницата, зърнопроизводителите не очакват високи добиви от пролетниците.
Вижте повече по темата във видеото.
Около или малко над 6 милиона тона се очаква да бъде тазгодишната реколта от пшеница в страната.
Това съобщи министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по време на откриване на националната жътвена кампания в сливополското село Борисово. (вижте повече за събитието ТУК)
По думите му, българската пшеница е с много добро качество, като за миналата година сме изнесли над 4 милиона тона. Министър Вътев каза още, че украинският внос е блокирал част от зърното, като по складовете в страната имало с около 30% повече количества от обичайното.
Земеделски производител от района на Сливо поле също потвърди, че безмитният внос от Украйна, както и високите цени на консумативите им, се е отразил негативно на реализацията на продукцията.
По отношение на износа на украинска продукция към трети страни, министър Вътев каза, че към момента не сме подготвени да съдействаме за това, но се правят усилия в тази посока.
Вижте повече по темата във видеото.
Със 117 килограма от декар е по-нисък добивът при пшеницата в област Разград в сравнение с миналата година.
Това сочат резултатите от приключилата жътва в региона.
Резултатът е тревожен и поради факта, че тази година общо засетите и реколтирани площи в Лудогорието са били повече в сравнение с предходната година, а добивът е по-малък. От обработени над 55 000 хектара са прибрани близо 265 000 тона жито.
Това прави добив от 480 килограма от декар, при 597 за миналата година, когато са били засети с около 6000 хектара по-малко площи.
Според производителите, по-ниските добиви означавали бъдеща промяна в цените на брашното и хляба, но с колко, още е рано да се каже.
На 100% е прибрана и реколтата от ечемик. Общо засетите площи са близо 6000 хектара, при 4700 за миналата година. Средният добив е 500 килограма от декар, при 548 за 2019.
Макар и по-слаб, спад в добивите се отчита и при рапицата.
Близо 600 килограма от декар е средният добив на пшеницата в област Разград. Резултатите са при ожънати 72% от засетите около 500 000 декара.
От анализа на Областна дирекция "Земеделие" става ясно, че на този етап от жътвата на хлабната пшеница, добивът е по-висок от миналогодишния, който е бил 548 килограма от декар. Това дава основания отсега да се счита, че стопанската година е успешна, макар че очакванията на производителите са били за доста по-високи средни добиви.
Прибраната продукция пшенично зърно досега е над 212 000 тона тона, като остават да се приберат около 28% от засетите площи.
При среден добив от 548 килограма от декар вече приключи жътвата на ечемика в Разградско. От данните става ясно, че производителите са събрали с 23 килограма повече от декар в сравнение с миналата година, като общо са получени около 26 000 тона ечемик.
Наполовина е събрана реколтата от маслодайна рапица в Разградско. Средният добив от ожънатите площи е 283 килограма от декар. Справката сочи, че той също е по-висок от миналогодишния за областта, който е бил 263 килограма от декар. Събраното на този етап количество рапица е близо 17 000 тона.
По-високи добиви в сравнение с миналата година се наблюдават на този етап от жътвата в област Русе.
Въпреки дъждовете и необходимостта от презасяване на площи, което увеличи разходите на стопаните, земеделците са доволни, че реколтата няма да бъде толкова лоша, колкото са очаквали.
Засега средният добив при пшеницата е близо 600 килограма от декар. Кампанията по прибирането на реколтата обаче закъсня, заради непрекъснатите валежи, се оплакват зърнопроизводители. Заради нанесените щети от градушки пък някъде се е наложило презасяване на засегнатите площи. Борбата с плевелите също е била затруднена от влагата и се е наложило да бъдат извършени още пръскания на културите.
Въпреки че тези мерки са довели до допълнителни разходи за фермерите, те са доволни, че все пак очакваните добиви ще бъдат добри, ако не и по-високи от миналогодишните. Освен това земеделците могат да разчитат и на добри изкупни цени на основните култури, при които се наблюдава увеличение от 5 до около 15%.