Община Русе започна да приема проектни идеи за актуализация на Плана за интегрирано развитие.

Вече има подадени няколко предложения, като от Общината разчитат на активното участие на гражданите, бизнеса и неправителствените организации. Проектните идеи ще се приемат до 10 юли.

Планът е стратегически документ, който определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано развитие на общината за периода до 2027.

Тъй като предстои да бъде актуализиран, с цел отразяване на интересите на широк кръг заинтересовани страни, е обявен едномесечен период, в който се дава възможност граждани, бизнес, НПО и държавни институти да направят проектни предложения.

От Общината уточняват, че не всички предложения ще бъдат приети за актуализацията на Плана за интегрирано развитие.

До момента са изпълнени половината от над 800 проектни предложения, заложени първоначално в Плана за интегрирано развитие на община Русе.

Вижте повече по темата във видеото.

Да се създаде второ ниво на местната власт настояват от няколко организации в страната.

Според Искрен Веселинов, който е и председател на "Център за демографска политика", идеята е новите четири района за планиране да се превърнат в самоуправляващи се региони. Целта на подобна мярка е да се постигне по-равномерно развитие и да се преодолеят дисбалансите между Северна и Южна България.

Единият от новите райони за планиране е Северният, който обхваща 11 области от Видин до Силистра, включително и Русе. Ако стане отделна административно-териториална единица, това ще даде възможности за икономическо развитие и специализация и в крайна сметка, запазване на демографския потенциал на региона, смята Искрен Веселинов.

Предлаганите промени задължително трябва да минат през законодателна инициатива. Самоуправлението означава държавата да прехвърли на регионите икономическото и социалното развитие, образованието, както и всички ангажименти по изграждане на инфраструктурата, категоричен е Искрен Веселинов. Идеята за самоуправляващи се региони включва задължително и определяне на център.

Според статистиката, днес на всеки софиянец се пада по около 62 000 лева брутен вътрешен продукт, а за русенци е три пъти по-малко.

Вижте повече във видеото.

Изложбата "Духът на Разград" проследява развитието на културните институти в града.

Тя е подредена във фоайето на Регионална библиотека "Проф. Боян Пенев" по повод Деня на българската просвета и култура - 24 май.

Периодът, който е обхванат в архивните фотоси и документи, е от над 100 години – от края на XIX век до 2015 година.

Една от витрините е със снимки, запечатали важни моменти от дейността на Народно читалище "Развитие 1869", което е основоположник на редица културни формации.

Много място е отделено на документи на Художествената галерия. Отделна витрина има за музейното дело. Представен е и приносът на децата в развитието на културата.

Изложбата на Държавния архив и библиотеката може да се види до края на май.

Вижте повече във видеото.

От ПП - ДБ започват действия по програма за привличане на инвестиции в Разградския регион.

Това обяви на пресконференция народният представител Джипо Джипов.

Според него, един от най-актуалните въпроси за областта е високата цена на водата. Депутатът смята, че в секторa е наложителна реформа, която да доведе до подобряване на качеството на този ценен ресурс.

Вижте повече по темата във видеото.

С общи инициативи България и Монголия ще отбележат 75 години от установяването на дипломатически отношения.

По време на посещение в Русе, стана ясно, че ще бъдат проведени съвместни изложби и спортни състезания и в региона. Обсъдени бяха и конкретни възможности за реализиране на потенциала за развитие на търговско-икономическите връзки между България и Монголия.

Искам хората в България да научат повече за моята страна, сподели в интервю за телевизия КИС 13 извънредният и пълномощен посланик на Монголия Н. Пр. Лхагвасурен Саянаа. 

Сред основните направления на взаимен интерес са партньорството в сферата на медицината, внедряването на българския опит в селското стопанство и зеленчукопроизводството и експортът от монголска страна на вълна, кашмир и кожи. Монголия иска да възстанови и силните връзки с България в сферата на културата и образованието.

Има голям потенциал за развитие на търговско-икономическите връзки между България и Монголия, смята посланик Саянаа. Тя посочи, че има близо 500 студенти, които са учили в България и са се върнали в Монголия, допринасяйки за развитието на страната - всеки в своята професионална област.

По данни на Министерството на икономиката и индустрията за 2023 година износът на България за Монголия е възлизал на над 3,4 милиарда долара.

Вижте повече във видеото.