Днес на крепостта Сексагинта Приста в Русе се проведоха демонстрации на римски бойни техники.

Събитието се провежда в рамките на Римския пазар, който е организиран от Регионалния исторически музей в Русе.

Първи италийски регион показа на присъстващите какво е било облеклото на воините и по какъв начин те са се подготвяли за битка.

Със специален ритуал пък легионерите приветстваха полските студенти, които са в Русе. Те участваха в практически обучение по археология във времето на реалните разкопки на Сексагинта Приста.

Те се стартираха на 23 август и завършват утре.  

За шеста поредна година Регионалният исторически музей в Русе ще организира традиционния Римски пазар.

Събитието ще се проведе на 15 и 16 септември на крепостта "Сексагинта приста".

И през тази година ще има възстановки, представящи всекидневните практики, игри и картини от римското време. На специално изградени шатри местни фермери ще предлагат своята продукция, а майстори от различни части на страната ще демонстрират автентични занаяти от епохата на римляните. На римския пазар ще има и традиционни за римската кухня блюда и напитки.

За доброто настроение на гостите на римския пазар ще има площадни актьори и разказвачи на истории.

Всяка година, в дните преди Коледа, регионалният исторически музей в Търговище организира предпразнични работилници за изработка на предмети, свързани с българските традиции.

В тях ученици от началните класове на местни училища участват в различни възстановки, свързани с празниците, както и в изработването на сурвакници.

След изнасянето на беседата по темата, започват практическите занимания, в които децата прилагат наученото. Някои от тях чуват за първи път историята на сурвакницата, а други са опитвали да правят това вкъщи заедно със своите близки.

Педагози и родители напълно подкрепят занимания от подобен характер.

Необходимите материали за изработката на сурвакниците се предоставят от музея. Всяка година близо 500 деца участват в Коледната работилница, а изработените сурвакници ги отнасят като подарък по домовете си.

Още в древността хората са сключвали сделки не само с устни договорки, но и с документи. Тези свидетелства обаче се оказват много по-трайни от сегашните и са се запазили близо 10 века.

В музея в Търговище се съхранява пясъчен камък, върху който е изписан надпис и е един вид нотариален акт за направена сделка. През 1280 година двама мъже си поделят гора и го документират върху този камък, който го поставят точно по средата на имота. Текстът върху него е разчетен от проф. Казимир Попконстантинов. 

"Надписът е шест редов, буквите са изписани на кирилица, официалният език, който е бил тогава в българската държава. Височината им варира между 3 и 5 сантиметра, неравномерно положени, като цяло той се явява като един характерен паметник на среднобългарската писменост от това време.", казва археологът в Регионален исторически музей - Търговище Ангел Конаклиев.

Съдържанието на надписа е следното: "В лето 1280-то, аз, Паган, предадох на Хинат гората, намираща се на половина оттук“. 

Този паметник е интересен и уникален с това, че това е най-ранният юридически паметник, запазен от българските земи. Археолозите предполагат, че разделянето на гората е станало по волята на тогавашния български владетел Георги Тертер, затова собственикът не е продал или подарил гората, а по волята на царя бил длъжен да я отстъпи.

"Eдно време, когато християнството дълбоко е залегнало в българската държава, говорим за 13-ти век, все още се срещат едни чисти прабългарски имена като Паган и Хинат. Като паметник той е уникален, че показва взаимоотношенията между владетели на местни земи.", допълни Ангел Конаклиев.

Историците смятат още, че за хората живели тук, мястото е било свещено, защото районът, където е намерен уникалния паметник се слави с множество храмове.  

Деца от Търговище усвояват специална техника за изписване на Великденски яйца.

С помощта на уред върху тях се нанася восък като красиви символи и рисунки. След това яйцата се потапят в съдове с оцет и с различни бои. Накрая восъкът се отстранява и се открояват изрисуваните орнаменти.

Ива обича да помага в къщи при изписването на Великденски яйца, но е готова да сподели и наученото сега с близки и приятели.

Според запознати с традицията на Великден, и сега в някои търговищки села продължават да изписват яйцата по този начин.