Заради ранното цъфтене на овошките, все още има опасност от измръзване по насажденията в Североизточна България при по-сериозно застудяване.

Според производители, може да се очакват щети ако температурите паднат от -3 до -5 градуса. 

Заради изключително топлата зима през последните три години, някои от овошките, са започнали да цъфтят още в края февруари, споделя притеснението си Синан Вейсал. Според него, критичният период за овошките все още не е преминал и дава пример с миналата година.

Въпреки че държавата е обезщетила стопаните, остава проблемът със застраховките. В много случаи, стопаните дори да желаят да сключат такива, получавали отказ.

През миналата година, пропадналите площи с трайни насаждения само за Русе и Силистра са били между 6000 и 7000 декара.

Вижте повече по темата във видеото.

Липсата на търговия със зърно и високата себестойност на продукцията може да изправи част от фирмите пред фалит.

За това предупреждават зърнопроизводители в Русенско. Освен това, тазгодишната реколта се оказва по-слаба от очакваното заради засушаванията в областта.

Жътвената кампания в Русенско е почти приключила, като добивите са между 500 и 600 кг. на декар от пшеницата и 200-250 кг./дка. при рапицата.

За първи път от поне 10 години, имаме толкова висока себестойност на продукцията, сподели Станимир Станчев. Освен това, производителите са притеснени и от слабата търговия със зърно.

Според Станчев това означава и много сериозна опасност от фалити, особено за по-малките производители.

От Асоциацията на зърнопроизводителите подкрепят искането на 5 държави, сред които и България за удължаване на забраната на вноса на украинско зърно и след 15 септември.

Производителите настояват да се запазят и транзитните коридори, през които украинските земеделски стоки да бъдат доставяни в страни, които се нуждаят от тях.

Вижте повече във видеото.

Със 117 килограма от декар е по-нисък добивът при пшеницата в област Разград в сравнение с миналата година.

Това сочат резултатите от приключилата жътва в региона.

Резултатът е тревожен и поради факта, че тази година общо засетите и реколтирани площи в Лудогорието са били повече в сравнение с предходната година, а добивът е по-малък. От обработени над 55 000 хектара са прибрани близо 265 000 тона жито.

Това прави добив от 480 килограма от декар, при 597 за миналата година, когато са били засети с около 6000 хектара по-малко площи.

Според производителите, по-ниските добиви означавали бъдеща промяна в цените на брашното и хляба, но с колко, още е рано да се каже.

На 100% е прибрана и реколтата от ечемик. Общо засетите площи са близо 6000 хектара, при 4700 за миналата година. Средният добив е 500 килограма от декар, при 548 за 2019.

Макар и по-слаб, спад в добивите се отчита и при рапицата.

Близо 600 килограма от декар е средният добив на пшеницата в област Разград. Резултатите са при ожънати 72% от засетите около 500 000 декара.

От анализа на Областна дирекция "Земеделие" става ясно, че на този етап от жътвата на хлабната пшеница, добивът е по-висок от миналогодишния, който е бил 548 килограма от декар. Това дава основания отсега да се счита, че стопанската година е успешна, макар че очакванията на производителите са били за доста по-високи средни добиви.

Прибраната продукция пшенично зърно досега е над 212 000 тона тона, като остават да се приберат около 28% от засетите площи.

При среден добив от 548 килограма от декар вече приключи жътвата на ечемика в Разградско. От данните става ясно, че производителите са събрали с 23 килограма повече от декар в сравнение с миналата година, като общо са получени около 26 000 тона ечемик.

Наполовина е събрана реколтата от маслодайна рапица в Разградско. Средният добив от ожънатите площи е 283 килограма от декар. Справката сочи, че той също е по-висок от миналогодишния за областта, който е бил 263 килограма от декар. Събраното на този етап количество рапица е близо 17 000 тона.

В област Разград започна подготовката за жътвената кампания.

Относно реколтата от хлебна пшеница зърнопроизводителите са единодушни, че е преодолян успешно мартенският период на засушаване, когато дори е имало намерения да се разорат есенниците и да се засеят други култури. В момента реколтата от пшеница, ечемик и рапица е добра, като е заложен потенциал за високи добиви.

Хлебната пшеница е изведена на високо технологично ниво от основните производители, поради което се очаква за областта среден добив от 700-800 кг. зърно от декар, а при някои сортове - и повече. Добивите и от хлебна пшеница, и от ечемик няма да са под нивото от миналата година. За ечемика очакванията са 550 кг. средно от декар, а от рапицата - 300 кг.

Има предпоставки и за добро качество на зърното, в резултат на модерните технологии. Цената на тон хлебна пшеница ще зависи от няколко фактора. На първо място върху нея ще повлияят залежалите количества от миналата година. Това означава, че цената ще е по-ниска от тази през 2018, като вероятно търговията ще стартира от 280 и ще достигне докъм 350 лв. за тон. Цената на пазара ще зависи до голяма степен и от житната реколта в Украйна, Русия и Казахстан.