Над 20 000 ха бяха засегнати от почвена суша в окръзите Гюргево и Русе през 2022 г., особено посевите с царевица, пшеница, слънчоглед и ечемик.

Сериозната суша, замърсяването на почвите и загубата на биологично разнообразие засягат земеделците от двата региона. В този контекст нишовите култури – като лавандула, облепиха, елда или лайка – предлагат зелена алтернатива, възстановяват почвите, намаляват консумацията на вода и подпомагат биоразнообразието.

За да се подкрепи преходът към по-природосъобразно земеделие, Асоциацията на работодателите „Регионален център за градско предприемачество – CRAU Южна Мунтения“, в партньорство с Технологично училище „Удрище Нъстурел“ от община Хотареле и община Сливо поле в България, изпълняват трансграничния проект „Развитие на екологично чисти култури в региона Гюргево–Русе“ (ECOCROPS). Проектът се финансира по програмата INTERREG VI-A Румъния–България със съдействието на Европейския съюз и цели да насърчи отглеждането на култури върху малки площи (до 1 ха) – като горски плодове, лавандула, лечебни растения или псевдозърнени култури.

Под заглавието „Нишови растения: Малки култури, голяма стойност“ по проекта бяха проведени шест работни срещи в партньорските зони, в които заинтересованите страни – фермери и производители на нишови култури, земеделски и работодателски асоциации, държавни агенции, научни институти, неправителствени организации, инвеститори и финансови институции, изследователи и представители на местните общности – обсъдиха теми като: най-подходящите нишови култури за региона Гюргево–Русе, приносът им за опазването на почвите, биоразнообразието и човешкото здраве, ръководство за отглеждането на нишови растения, както и добри практики за получаване на финансиране за създаването и развитието на тези култури. Последното събитие беше посветено на представянето на стратегията за нишовите култури в региона Гюргево–Русе.

„По време на събитието представихме култури като облепиха, шафран, смокиня и годжи и стигнахме до извода, че годжи е подходящо растение за отглеждане в района на Русе. Представихме и бизнес план, който може да бъде първа стъпка за фермерите, желаещи да започнат дейност в тази област“, каза Петър Николов, изследовател в Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“.

„Аз съм фермер и член на Управителния съвет на Асоциацията на овощарите в Русе. Имах скорошни срещи с преработватели и изследователи от Франция, а заключението беше, че България и Румъния ще имат най-добрите климатични условия за нишовите растения през следващите 30–40 години“, каза Павел Спасов.

Нишовите култури са съюзник на околната среда, тъй като са приспособими към трудни климатични условия – устойчиви са на суша, намаляват консумацията на вода и подпомагат възстановяването на почвите. Освен това насърчават биоразнообразието чрез привличане на опрашители и намаляват нуждата от пестициди.

Тези култури имат устойчиви аграрни предимства – допринасят за възстановяването на деградирани земи и за задържането на влагата в почвата. Изискват ниски инвестиции, което намалява рисковете, свързани с нестабилността на земеделските пазари. В същото време стимулират изследванията и иновациите в областта на устойчивото земеделие, предлагайки модерни решения за по-устойчив сектор.
Не на последно място, нишовите култури подпомагат развитието на селските общности. Те насърчават здравословен начин на живот чрез натурални продукти и се превръщат в ценен ресурс за агротуризма, привличайки посетители с живописни пейзажи и автентични преживявания.

С нарастващото търсене на екологични и премиум продукти тези култури отварят достъп до нишови пазари и дават шанс на фермерите да диверсифицират доходите си чрез преработка и търговия с производни продукти.

Проектът ECOCROPS предлага интегриран подход: извършване на пазарен анализ за нишовите култури, създаване на мрежа от бенефициенти, развитие на „жив лабораторен център“ (living lab) – динамична общност за тестване и практическо обучение, организиране на информационни събития и промоционални кампании. Целта е да се информират и привлекат фермери, земеделски асоциации, инвеститори, изследователи и местни общности, заинтересовани от устойчивото земеделие. Едновременно с това проектът допринася за постигането на европейските цели за по-зелен регион чрез намаляване на замърсяването и опазване на биоразнообразието.

Ето няколко любопитни факта за нишовите растения и техните ползи:
• Киноата е включена в хранителния режим на астронавтите на NASA заради високата си хранителна стойност.
• Облепихата съдържа 10 пъти повече витамин С от портокала и издържа на температури до –40°C.
• Лавандулата привлича опрашители и помага в борбата със стреса и безсънието.
• Аронията и годжи се наричат „плодовете на дълголетието“ заради богатото си съдържание на антиоксиданти.
• Амарантът е смятан за „храна на боговете“ в ацтекската култура, благодарение на високото си протеиново съдържание.

За повече информация относно нишовите култури можете да следите профилите в социалните мрежи на проекта ECOCROPS и уебсайта: https://efort.eco-rural.ro/eco-crops/plante-de-nisa/

За партньорите по проекта
Асоциацията на работодателите „Регионален център за градско предприемачество – CRAU Южна Мунтения“ има значителен опит в насърчаването на зелено предприемачество, устойчиво развитие и подкрепа на местните инициативи чрез трансгранични и образователни проекти в селските и градските райони.

Технологично училище „Удрище Нъстурел“ от община Хотареле, окръг Гюргево, е образователен център с аграрен профил, активно ангажиран в подготовката на млади фермери и инициативи, които насърчават устойчивото земеделие и иновациите в селските райони.

Община Сливо поле в България има богат опит в изпълнението на европейски проекти и в развитието на местните общности чрез зелени политики и инициативи, насочени към подкрепа на екологичното земеделие и опазването на околната среда в региона Русе.

Проектът „Развитие на екологично чисти култури в региона Гюргево–Русе (ECOCROPS)“ е съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие в рамките на Програма Interreg VI-A Румъния–България.

Съдържанието на този материал не представлява непременно официалната позиция на Европейския съюз.