Гостуваща изложба в Русенския исторически музей показва творчеството на Михайло Парашчук в България.

Експозицията представя живота и делото на прочутия украински скулптор, който оставя траен отпечатък върху архитектурния облик на редица български градове.

Изложбата е подготвена от украинския архитект и художник Юлия Красовска. С голямо внимание и художествен усет тя е пресъздала архитектурните детайли на скулптора в акварелни и маслени творби. Експозицията включва картини на архитектурни елементи от сгради в София, Русе, Бургас, Перник и Кърджали, както и фотографии от 13 града, които Юлия Красовска е посетила, за да направи своето проучване за творчеството на известния скулптор.

След като получава обучението си в Украйна и чужбина, Михайло Парашчук идва в България през 1921, където остава до края на живота си. През това време той работи по украсяването на много обществени сгради в страната.

Русе е петият град, в който се представя изложбата, посветена на Михайло Парашчук. Организатори на изложбата са фондация "Архитектура и изкуство" – Бургас и Регионалният исторически музей в Русе.

Вижте повече за експозицията във видеото.

22 проекта за 17 милиона евро са одобрени по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния в сферата на образованието.

Седем от тях са в Русенска област на стойност над 5,4 милиона евро. 80% от средствата идват от Европейския фонд за регионално развитие.

Част от проектите са насочени към справяне с младежката безработица, икономическите неравенства и социалното изключване, както и повишаване на дигиталната грамотност. Не по-малко внимание е отделено и на възможностите за укрепване връзките между висшите учебни заведения и бизнес общността, за да се подобри пазарната ориентация и качеството на образованието.

Допълнително ще се развиват и програми за мобилност, достъп до съвременни учебни съоръжения и дигитални инструменти за обучение. Сред акцентите е и изграждането на хибридни учебни среди във висшето образование.

Вижте повече във видеото.

Около 7 милиона лева са необходими за довършване на ремонта на сцената и за нова техника на операта в Русе.

По сградата бяха нанесени големи щети в резултат на пожар преди близо 5 години. Заради недостатъчно средства в бюджета на Министерството на културата, процедурите няма да бъдат задействани през тази година.

Досега, за да може да функционира сцената, беше ремонтиран покрива, след това беше укрепена сградата, вертикалната планировка също бе направена и останаха строително-монтажните работи на сцената и оборудването с нова техника.

Ако докажем, че имаме достатъчно приходи, както през последните две години, ще се помисли за коригиране на финансовото състояние на операта, каза Пламен Бейков. Това изисква усилена дейност, с много спектакли в и извън Русе.

Сцената на операта в Русе е отворена и за по-малки събития, които могат да се провеждат там.

Вижте повече във видеото.

Заради късните студове, зърнопроизводители в Русенско очакват малко по-слаба реколта през тази година.

Засега това се виждало от започналата в някои райони жътва на ечемика. По-късно, когато започне прибирането на пшеницата, ще стане ясно дали и при тази култура добивите ще се доближат до миналогодишните.

Имаме притеснения за добивите от всички есенници, но на този етап не можем да предвидим какви са щетите от късните студове, каза за Новините на телевизия КИС 13 председателят на Регионален съюз на фермерите "Дунавско зърно" Милен Коев. Според него, може да се очаква жътвата на пшеницата да започне до 2-3 седмици.

Междувременно стана ясно, че Европейската комисия санкционира редица държави за неправилно управление на земеделски субсидии, като глобата за България е близо 5 милиона евро. Рекордьор е Гърция със санкция от над 400 милиона евро.

Вижте повече във видеото.

Професионален фолклорен ансамбъл "Мизия" вече има нови костюми, озвучителна техника и нов репертоар.

Всичко това стана възможно благодарение на проект на Община Търговище. Той е финансиран по програма "Нематериално културно наследство" на Министерството на културата.

Премиерно концерт-спектакълът "Дайлада" беше показан пред търговищка публика, като в него се представя обичаят ладуване, както и темата за любовта. 

С нови костюми, които обхващат фолклорните региони на страната, бяха и трите звена на ансамбъла – танцовият състав, певиците и оркестрантите, а озвучаването е с новата закупена техника. По проекта са финансирани и други дейности.

С всичко това, ансамбълът цели надграждане и разширяване на творческото и професионалното си развитие, както и запазване на фолклорното богатство за поколенията.

Вижте повече във видеото.