Гостуваща изложба в Русенския исторически музей показва творчеството на Михайло Парашчук в България.

Експозицията представя живота и делото на прочутия украински скулптор, който оставя траен отпечатък върху архитектурния облик на редица български градове.

Изложбата е подготвена от украинския архитект и художник Юлия Красовска. С голямо внимание и художествен усет тя е пресъздала архитектурните детайли на скулптора в акварелни и маслени творби. Експозицията включва картини на архитектурни елементи от сгради в София, Русе, Бургас, Перник и Кърджали, както и фотографии от 13 града, които Юлия Красовска е посетила, за да направи своето проучване за творчеството на известния скулптор.

След като получава обучението си в Украйна и чужбина, Михайло Парашчук идва в България през 1921, където остава до края на живота си. През това време той работи по украсяването на много обществени сгради в страната.

Русе е петият град, в който се представя изложбата, посветена на Михайло Парашчук. Организатори на изложбата са фондация "Архитектура и изкуство" – Бургас и Регионалният исторически музей в Русе.

Вижте повече за експозицията във видеото.

22 проекта за 17 милиона евро са одобрени по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния в сферата на образованието.

Седем от тях са в Русенска област на стойност над 5,4 милиона евро. 80% от средствата идват от Европейския фонд за регионално развитие.

Част от проектите са насочени към справяне с младежката безработица, икономическите неравенства и социалното изключване, както и повишаване на дигиталната грамотност. Не по-малко внимание е отделено и на възможностите за укрепване връзките между висшите учебни заведения и бизнес общността, за да се подобри пазарната ориентация и качеството на образованието.

Допълнително ще се развиват и програми за мобилност, достъп до съвременни учебни съоръжения и дигитални инструменти за обучение. Сред акцентите е и изграждането на хибридни учебни среди във висшето образование.

Вижте повече във видеото.

Около 7 милиона лева са необходими за довършване на ремонта на сцената и за нова техника на операта в Русе.

По сградата бяха нанесени големи щети в резултат на пожар преди близо 5 години. Заради недостатъчно средства в бюджета на Министерството на културата, процедурите няма да бъдат задействани през тази година.

Досега, за да може да функционира сцената, беше ремонтиран покрива, след това беше укрепена сградата, вертикалната планировка също бе направена и останаха строително-монтажните работи на сцената и оборудването с нова техника.

Ако докажем, че имаме достатъчно приходи, както през последните две години, ще се помисли за коригиране на финансовото състояние на операта, каза Пламен Бейков. Това изисква усилена дейност, с много спектакли в и извън Русе.

Сцената на операта в Русе е отворена и за по-малки събития, които могат да се провеждат там.

Вижте повече във видеото.

Заради късните студове, зърнопроизводители в Русенско очакват малко по-слаба реколта през тази година.

Засега това се виждало от започналата в някои райони жътва на ечемика. По-късно, когато започне прибирането на пшеницата, ще стане ясно дали и при тази култура добивите ще се доближат до миналогодишните.

Имаме притеснения за добивите от всички есенници, но на този етап не можем да предвидим какви са щетите от късните студове, каза за Новините на телевизия КИС 13 председателят на Регионален съюз на фермерите "Дунавско зърно" Милен Коев. Според него, може да се очаква жътвата на пшеницата да започне до 2-3 седмици.

Междувременно стана ясно, че Европейската комисия санкционира редица държави за неправилно управление на земеделски субсидии, като глобата за България е близо 5 милиона евро. Рекордьор е Гърция със санкция от над 400 милиона евро.

Вижте повече във видеото.

Професионален фолклорен ансамбъл "Мизия" вече има нови костюми, озвучителна техника и нов репертоар.

Всичко това стана възможно благодарение на проект на Община Търговище. Той е финансиран по програма "Нематериално културно наследство" на Министерството на културата.

Премиерно концерт-спектакълът "Дайлада" беше показан пред търговищка публика, като в него се представя обичаят ладуване, както и темата за любовта. 

С нови костюми, които обхващат фолклорните региони на страната, бяха и трите звена на ансамбъла – танцовият състав, певиците и оркестрантите, а озвучаването е с новата закупена техника. По проекта са финансирани и други дейности.

С всичко това, ансамбълът цели надграждане и разширяване на творческото и професионалното си развитие, както и запазване на фолклорното богатство за поколенията.

Вижте повече във видеото.

Русенският университет даде старт на първата академична колоездачна обиколка в България.

Екип от преподаватели ще преминат през филиалите на висшето училище в Разград, Силистра, Тараклия и Видин. Инициативата е част от честванията по случай 80 години от създаването на Русенския университет.

Решихме да организираме събитие, което е ново и не е правено досега, обясни Явор Нейков - един от шестимата ентусиасти, които ще изминат близо 1600 километра на велосипеди за 5 дни.

Трасето не е леко, но имаме опит и необходимата екипировка, каза още Явор Нейков. По време на велопохода ще има и поддържащ екип от два автомобила. В инициативата се включват и две дами, като едната ще бъде част от поддържащия екип.

Събитието се провежда под патронажа на ректора доц. д-р Десислава Атанасова и на акад. Христо Белоев – председател на Общото събрание на Русенския университет.

Участниците във велопохода ще предадат плакети от името на ректора във всички филиали на Русенския университет. Така те символично ще отбележат приноса на висшето училище за развитието на образованието и науката в регионите, както и ролята му на духовен мост между страни и поколения.

Вижте повече във видеото.

Демократичната общност търси идеалния проевропейски кандидат за президент, който да спечели изборите през следващата година.

За това се обявиха политически формации по време на кръгла маса в София.

На нея присъстваха и бивши представители на дясното политическо пространство.

Първи фестивал на баницата се проведе в сливополското село Борисово.

Той бе под надслов "Хоро се вие на мегдана с баница вита и златна пита". По думите на кмета на селото Иван Михов, събитието е обединило двете първоначални предложения да се проведе или празник на баницата или на питата. Организатори на фестивала са Община Сливо поле, кметството в село Борисово и местното читалище "Христо Ботев - 1914".

Присътващите на събитието се насладиха и на богата музикална програма, в която участваха близо 50 танцьори и певци. Гостизпълнител на фестивала бе фолкпевицата Нелина.

Проведе се и кулинарен конкурс в 4 раздела – най-вкусна сладка баница, баклава, солена баница и пита. Жури определи победителите в отделните категории, като класираните на първите три места получиха грамота за участие и предметни награди.

След това под звуците на гайди, участниците във фестивала преминаха през село Борисово водени от момиче на кон, облечено в народна носия. Накрая всички се хванаха на голямо хоро.

Вижте атмосфера от празника във видеото.

В Разград се проведе петото издание на фестивала "Читалищата – живото наследство на България".

Събитието бе посветено на 170-годишнината от възникването на читалищното дело и е част от национална инициатива под патронажа на президента Румен Радев.

Фестивалът предоставя сцена за изява и е своеобразен преглед на самодейните състави и изпълнители от цяла Разградска област. По покана на кмета на Община Разград Добрин Добрев, на събитието присъства и вицепремиерът Атанас Зафиров.

Този фестивал се превръща в една от визитните картички на Лудогорието каза в приветствието си към участниците кметът Добрин Добрев.

На сцената в градския парк се изявиха 65 състава и 24 индивидуални изпълнители. В рамките на фестивала имаше работилниците и ателиета, на които читалищните дейци представиха различни изделия на занаятчийското изкуство.

На щандовете на кулинарната изложба-базар, гостите на фестивала можеха да опитат солени и сладки изкушения, питки и баници от традиционната и съвременната кухня.

Вижте повече във видеото.

До края на 2029 година се очаква да бъде изграден интермодален терминал в Русе.

Съоръжението ще интегрира вътрешноводния транспорт по река Дунав с железопътния и автомобилния. Според областния управител Драгомир Драганов, подобен инфраструктурен проект ще има силно положително въздействие върху икономическото развитие на региона.

Близо 80 милиона лева са осигурени за изграждането на интермодален терминал на територията на Русе. В момента върви процедурата във връзка с обезщетенията на собствениците на имоти, където ще се изгражда съоръжението. Очаква се това да приключи до края на тази година, и през 2026 да започне реалното строителство на обекта, обясни областният управител Драгомир Драганов.

Според предварителните проучвания на терминала ще могат да се обработват над 60 000 контейнера годишно.

Интермодалният терминал не само ще позволи значително да се увеличат товарните превози, но и да се избегнат евентуалните задръствания по шосе през Дунав мост в условията на непрекъснато увеличаващ се трафик.

Вижте повече във видеото.