От 156 до 284 на 100 000 се увеличи само за седмица заболеваемостта от COVID-19 в страната.

Това стана ясно по време на редовния брифинг на Националния оперативен щаб.  

По думите на здравния министър проф. Костадин Ангелов ръстът на разпространение на COVID-19 в страната се дължи на британския вариант на вируса. Близо 19 пъти е разликата между заболеваемостта в Кюстендил - 487 на 100 000 и Търговище, където показателят е 26.

От Националния оперативен щаб препоръчват локално въвеждане на допълнителни противоепидемични мерки в населените места с повишени нива на заболеваемост.

Средно за страната са заети 48% от леглата за пациенти с неусложнена форма на COVID-19 и 57% от интензивните легла за лица с коронавирусна инфекция.

Вижте повече във видеото.

Над 127 на 100 000 души е заболеваемостта от COVID-19 в България на база 14-дневен период.

Това стана ясно на седмичния брифинг на Националнаия оперативен щаб, който се проведе днес.

Половината от страната вече е в т.нар. "червена зона". Това означава, че 14 са областите със заболеваемост от над 120 на 100 000 души.

Вижте повече във видеото.

С 9,5% се е увеличила средната месечна работна заплата в област Разград за една година.

Става дума за четвъртото тримесечие на 2020 в сравнение със същия период на 2019. Така размерът на брутното възнаграждение в разградско достигна 1227 лева.

От анализа на Националния статистически институт става ясно, че Разград се нарежда на 7-о място сред областите в страната. Най-високо е заплащането в София - 1959 лв., а най-ниско в Благоевград - 948 лева.

Най-висока заплата са получили наетите лица по трудово и служебно правоотношение в дейностите "Култура, спорт и развлечения", "Хуманно здравеопазване и социална работа" и "Образование". В обществения сектор са взели средно 1262 лв. на месец, а в частния - 1210 лв.

Към края на 2020 наетите лица в област Разград са малко над 25 000. В сравнение със същия период на предходната година техният брой намалява с 3,2%. В структурата на наетите лица по икономически дейности, най-голям е относителният им дял в сектор "Преработваща промишленост" - 26.0%, "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - около 16,2 на сто и "Образование" - малко над 11%.

Миналата година завърши с най-ниската регистрирана безработицата в област Русе след края на извънредното положение.

През декември е отчетено равнище от 6,8%, което означава че на годишна база увеличението на безработицата е с 1,1%.

По общини най-високо е нивото на безработица в Борово – малко над 24%. Следват Ветово – около 23 и Ценово – близо 22%. После е община Бяла с 14,8%, Две могили – 13,6%, Сливо поле – 8,9%, Иваново – 5,7% и Русе – 4,5%.

През декември над 400 души в областта са започнали работа, като 81% от тях са устроени в реалната икономика. На национално ниво става дума за повече от 12 000 човека, като най-много са заети в преработващата промишленост, търговията, държавното управление и строителството. Антикризисните мерки за краткосрочна подкрепа пък са дали възможност над 300 000 души в страната да запазят работата си, констатират още от КНСБ.

Синдикатът е изчислилил, че българинът получава 5 пъти по-малко от средната заплата за Европейския съюз, но това не означавало, че сме 5 пъти по-бедни. Средната ставка на час в България е 2,40 евро, а за Европейския съюз е малко над 13 евро.

Вижте повече в репортажа.

С 53% по-малко туристи отчита Регионалният исторически музей в Русе през изминалата 2020 година.

През експозиционните пространства са преминали около 35 000 посетители, които представляват едва 47% от тези през 2019, когато обектите на музея са посрещнали над 79 000 души.

На фона на много други културни институции в страната, русенският музей се е справил по-добре с последиците от епидемията. Като цяло обаче отливът на посетители е дал отражение на цялостната работа, тъй като това означава по-малко приходи.

Безпрецедентното затваряне на културният институт на два пъти не преустанови работата на музейните служители. Те не само, че продължиха да извършват обичайната си фондова, научна и експозиционна дейност, но насочиха усилия и към запазване на комуникация със своите публики, въпреки невъзможността за физически достъп до залите.

По време на ограниченията, музеите в Русе са увеличили своето дигитално присъствие най-вече чрез социалните мрежи.