В деня на Ботев, ще ви разкажем историята на знаменосеца на Ботевата чета – Никола Симов-Куруто.

Той е от Търговище, където са направили възстановка на родната му къща. В местния музей пък се пази единствената автентична вещ, останала от него – личната му кама.

Животът на Никола Симов-Куруто е бурен и кратък. Като малък остава сирак. Бил буен и често влизал в полезрението на тогавашната власт.

Когато поотраснал се захванал с кърджийство - нещо като амбулатна търговия - разнасял стоки между отдалечени райони. Бързо се увлича от революционните идеи и участва в местния таен комитет. Дори попада в затвора в Русчук (днес Русе).

"В самия затвор той явно попада на революционни дейци, които се намират по това време в този затвор, след известно време, за което няма документи запазени, той попада в Румъния. Там попада в хъшовските среди, именно тук той получава своя прякор "Куруто", което значи сух, слаб. В тези хъшовски среди Никола симов – Куруто има известно влияние, което за нас, до нас е достигнала малко информация, знаем също, че в тези хъшовски среди му е гласувано доверие и той попада в т.нар. "другарски съд". Именно в тази хъшовска среда, по-късно попадайки и в печатницата на Л.Каравелов, Н.Симов – Куруто явно се запознава с Христо Ботев, и именно тогава започва тяхното приятелство.", разказва уредникът в Историческия музей в Търговище Николай Ставрев.

Писма свидетелстват, че му е гласувано доверие да оглави и ръководи Априлското възстание в района. А в Националната библиотека се пази снимка на революционера. 

Единствената автентична вещ на Куруто се съхранява в Историческия музей в Търговище. Дълго време била в стар местен род, после попаднала в Петър Стъпов - изтъкнат учител и писател - който я дарява на музея. Камата е дълга 39 см., има кания, бяла кокалена дръжка с ромбоидна украса, а острието е инкрустирано с орнаменти, наподобяващи цветя.

Друго любопитно е, че в Търговище е направена по скица пълна възстановка на родната му къща, която е превърната в музей. Местните хора се стичат тук с гордост, за да почетат паметта му.

Оцелелите след борбите Ботеви четници разказват, че Никола Симов - Курото е загинал в бой при Милин камък със знаме в ръка и със свещените слова на уста "Свобода или смърт".

Вижте целия разказ във видеото.

В миналото тържищата - пазарите и панаирите - били мястото, където кипял животът и се случвало всичко най-интересно.

Един от най-старите панаири в България се провежда в Търговище - от векове до днес, а за празника на града беше създаден и макет на панаира, изложен на централния площад.

Навремето двата големи панаира в България, признати със султански указ, били Ески Джумая и Узонджовският. Ески Джумая продължавал 15 дни и десетилетия наред бил събитието на годината.

Панаирът се провеждал всяка пролет от близо 350 години. До миналата, когато пандемията прекъсва вековната традиция. Но пък тази, дюкяните изникват в центъра на града. В мащаб 1:100. Изработката отнела 122 дни по 12 часа работа дневно.

Във времето, като части от пъзел, се появяват различни артефакти, като османския печат, откупен от турски оказион, с който били подпечатвани разрешителните за участие в панаира. Но преди три години, докато изучава развитието на град Ески Джумая, историкът от музея в Омуртаг Алджан Мустафа попада на османотурски документи, сред които и разрешително, издадено от Митхат паша - тогавашният управител на Дунавския вилает.

Панаирното градче включвало около 2000 дюкяна, административни помещения, охрана, противопожарна служба, два входа. Но търговията с животни била забранена. Историята е събрана в монография, базирана на изследваните документи.

В монографията присъства и плана на панаира, по който е направен и макетът на тържището, което векове наред било сърцето на града.

Вижте повече за историята в репортажа.

6-и май е обявен за празник на Русе с решение на Общинския съвет от 2002 година.

Историята около покровителството на Свети Георги над града се размива някъде назад в миналото, на границата между езичеството и християнството.

Корените на празника се виждат още през средновековието, когато тук, в долното течение на Дунава, се образуват двойки градове от двете страни на реката – както това е станало с Гюргево (днес в Румъния б.а.) и Гюргевград (едно от старите имена на Русе). Оттогава Свети Георги е покровител на града.

За Русе е било много важно да има покровител и духовен водач като Свети Георги, като неговото влияние се усеща и днес, смята директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. д-р Николай Ненов.

Вижте историята във видеото.

Откриха три изложби в Русе посветени на значимите жени в историята.

Става дума за международно събитие по инициатива на сдружение "Европейски пространства 21", съвместно с Посолствата на Чехия и Словакия.

Общата тема на трите изложби е "Значими жени в историята: от Прага през Братислава до Русе". Инициативата обединява проектите "Жените в историята", "Първите жени" и "Чешките героини“.

По този повод в Русе пристигнаха посланиците на Словакия, Словения и Кипър, както и директорът на Чешкия център в София. На събитието присъства и кметът на Русе Пенчо Милков.

Изложбата на посолството на Словакия представя житейски истории на известни жени, които се реализират като първи в различни области на обществения живот. Изтъкват се техните успехи и се отразяват важни въпроси, свързани с равенството между половете и ролята на жената в словашката история.

"Чешките героини" пък представлява илюстрирана мозайка с историите на забележителни чешки жени – владетелки, политици, художнички, изследователки, спортистки, които са оставили важни следи в историята и настоящето не само на Чехия, но и в международен контекст.

Изложбите може да се видят в Историческия музей в Русе до 23 май.

Край Омуртаг се намира единственият в страната авиационен парк, посветен на българските успехи в космоса.

Той е създаден по идея на втория български космонавт Александър Александров. В историческия музей в града пък се пази скафандърът, с който той е полетял в космоса.

В центъра на Авиокосмическия парк се извисяват три самолета, устремени към небето, на които е летял вторият български космонавт - Александър Александров. Авиопаркът е създаден именно по негова идея.

Открит е официално през 2008-ма по повод 20-годишнината от полета му в космоса и е известен с единствената по рода си "Алея на авиацията и космонавтиката". По нейното протежение самият Александър Александров и негови руски колеги собственоръчно са засадили дървета.

В парка е изложена и друга авиационна техника, като тази стара руска установка на ракета. С подобна през 80-те години на миналия век е свален немски безпилотен самолет над бившият Съветски съюз.

Омуртаг е родният град на Александър Александров и в градският исторически музей се пази полетния му скафандър. Любопитна   е историята на попадането му тук.

"79-та година, целият народ ликува, България си има своят космонавт, България е космическа държава, но в Омуртаг като че ли радостта една нотка по-ниска, защото Сашо не полетя. Той беше дубльор на Георги Иванов и не се наложи да лети.Тогава ръководството на град Омуртаг се обръща към съветските другари и казва приблизително така: "Нашият човек не можа да полети, ако може да ни дадете нещо за спомен от това събитие", руснаците разбира се, широки славянски души, казват "няма проблеми, ще уредим нещата". Месец и половина по-късно, на сточна гара Илиенци, пристига специална пратка от Москва за ГК на БКП в гр. Омуртаг, приемат пратката, отварят и вътре е полетният космически скафандър на Александър Александров, придружен с писмо-сертификат, подписан от зам.-председателят на Академията на науките на Съветски съюз.", разказва директорът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев.

По повод 25-годишнината от полета на Александър Александров, близо до Общината в Омуртаг се извисява 4-метров паметник в негова чест.

Плановете за изграждане на нови кътчета за почивка и детски площадки остават неосъществени. От Общината отбягват и темата за бъдещето на Авиокосмическия парк. А идеята отпреди 35 години за изграждане на малък музей на космонавтиката в Омуртаг, отдавна е забравена.

"Надявам се бъдещите поколения, сиреч да оставим работа и за тях, да осъществят въпросната идея. Защото на практика ни трябва една малко по-голяма зала, която да бъде използвана за представяне на тези музейни предмети, на тези свидетели на историята ще кажа аз, защото това е ролята на историята.", споделя още директорът на музея в града Мирослав Тошев.

Към момента Авиокосмическият парк остава единственият паметник край Омуртаг, изцяло посветен на българската следа, оставена в Космоса.