Изборът на управляващи е важен момент в обществения живот. А как е протичал изборният процес у нас преди един век? Имало ли е нерегламентирани агитации и манипулиране на избирателите?

Свидетелства за това се пазят в музеите и архивите.

Историческият музей в Омуртаг пази предмети и истории от изборите в България през годините. Така например е изглеждала една избирателна урна преди повече от 90 години – от здраво дъбово дърво - направена така, че да не може да се отваря.

"Веднага ви прави впечатление колко са стабилни металните ключалки, колко е стабилен металният обков. Има печат с червен восък, на който е написано "Царство България", за да се знае, че държавата присъства и гарантира, че изборите ще бъдат честни.", разказва директорът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев.

Урната е била използвала в продължение на 40 години. Най-скорошната, отбелязана на вътрешната страна на капака, е 1971-ва.

Във фонда на музея се съхранява и изборна бюлетина от парламентарните избори през 1920-та.

"Тя е оцветена, сиреч напомня ни изборите от 90-91-ва година, когато се смяташе, че хората все още не са достатъчно добре ориентирани, аз ще добавя – смяташе се, че не можем и да мислим. Явно така се е смятало и през 1920-та година, или както са казали античните мислители "няма нищо ново под слънцето".", разказва още Мирослав Тошев.

И преди 100 години политиците били щедри на обещания за по-добър живот и благосъстояние, като по всякакъв начин се опитвали да спечелят и задържат властта.

Кандидати за депутати са председателствали изборните бюра, а почти целия състав, дори преброителите са били участници в управлението и във властта. Предизборната агитация била разрешена и по време на самите избори.

"И е записан един случай в Казанлък, в който в тази година се провеждат избори, полицейският началник е от съответната партия, той минава по къщите и обяснява "Хайде отивайте да гласувате, и хем да знаете за кого да гласувате, ей!" В резултат на който една цяла манифестация бих казал начело с партийното знаме отива към изборният пункт, към изборната урна и гласува вероятно за когото трябва. Но така се случва, че само след шест месеца правителството пада и са назначени нови избори, и друга една партия успява да привлече народния вот, да го кажем с днешни думи. Та тогава въпросният полицейски началник стоял край изборният пункт и обяснявал, че не е разрешена агитацията в този ден. „Какво сте размахали туй знаме, не ви ли е срам?" Какво да се прави, о времена, о нрави, те не се променят."

По тогавашните закони купуването на гласове и пускането на бюлетина по принуда се наказвало с глоба и две години затвор.

Кметът на Община Бяла Димитър Славов кани жителите и гостите на общината на премиерата на документалния филм "Ангелът на милосърдието.

Той е посветен на баронеса Юлия Вревска, оставила един от най-ярките уроци по милост и човеколюбие.

Премиерата ще се състои на 19 септември /събота/ от 20:00 часа в квартал гара Бяла. Събитието ще се проведе на откритата сцена в близост до новоизграждащия се музеен център в чест на Юлия Вревска.

 На прожекцията присъстват режисьорът на филма Борис Радев и сценаристът и диктор Аделина Радева.

Първият национален младежки форум "Арнаудови срещи. Пътят към познанието" ще се проведе на 27 юни в Русе.

Организатори на събитието са Регионална библиотека "Любен Каравелов" в партньорство с Регионалното управление на образованието.

Форумът си поставя за цел да стимулира интереса към издирване и проучване на литература, документи, факти за историята, фолклора, културните и обществените процеси в миналото и днес.

В него ще участват 50 ученици, студенти, млади учители и докторанти от Русе, Варна, Разград, Видин, Симитли, Джебел, Бяла и Две могили, които ще представят своите разработки в отделни категории. Форумът ще протече в три секции.

В Регионална библиотека "Любен Каравелов" представиха и резултатите от проект за Ролята на институцията за популяризиране на културно-историческото наследство. За да се превърне библиотеката в част от туристическите маршрути в Русе е извършен ремонт на тавана на часовниковата кула.

В помещението оживява постоянна експозиция от екслибриси на тема "Културно-историческо наследство". Тази уникална, единствена по рода си публична колекция, наброява над 4500 експоната - оригинални образци на графичната миниатюра от цял свят. Творбите са на повече от 1500 художници, участвали в изданията на Международния конкурс за екслибрис, организиран от библиотеката ежегодно от 2005 година насам.

Закупена е преса за отпечатване на екслибриси, на която за спомен от визитата в часовниковата кула всеки посетител ще има възможност да отпечата на място сам свои линогравюри.

Русе е известен като градът на първите неща в България.

Още преди Освобождението, през Русе навлиза модерността с първата съвременна печатница, наименуването на улиците и построяването на първата пивоварна фабрика.

А още през 1878 година, Русе става първият град в България с градоустройствен план. Като главен град и индустриален център на Дунавския вилает, а и след Освобождението, от Русе започват най-видимите промени като изграждането на бордюри и тротоари и слагането на фенери за улично осветление.

Освобожданието от Османско владичество дава стремителен тласък в развитието на града, тъй като младите русенци искат да го превърнат в част от европейското културно пространство.

Не трябва да се забравя и създаването в Русе в началото на XX век на фамозната торта "Гараш", която е една от придобивките на свободното време.

С поднасяне на венци и едноминутно мълчание в Бяла бе отбелязана 142-та годишнина от смъртта на баронеса Юлия Вревска.

Десетки жители и гости на града се събраха пред паметника на милосърдната сестра, останала в съзнанието на Българския народ като "ангелът на милосърдието".

След обявяването на Руско-Турската освободителна война 1877-1878 година, Юлия Вревска заминава за действащата армия в отряда на милосърдните сестри. Първоначално тя помага на ранените в румънския град Яш, а след това - в 48-а военно-временна евакуационна болница в Бяла. Ежедневно тя храни болните, пере дрехите им и помага на всекиго с каквото може. Ранените я наричат "ангелът на милосърдието".

Новината за смъртта на Юлия Вревска обхожда европейските държави, а Виктор Юго изразява общата мъка от страдалческата съдба на баронесата посвещавайки стихотворението "Роза на Русия, откъсната на Българска земя".

Затова днес, когато се навършват 142 години от смъртта на баронеса Юлия Вревска, десетки жители и гости на Бяла сведоха глави пред подвига на милосърдната сестра.

Венци и цветя пред паметника на Юлия Вревска бяха поднесени от името на Кмета на Община Бяла Димитър Славов, от Ръководството на МБАЛ "Юлия Вревска", Представители на БЧК, Пенсионерския клуб в Бяла, който носи името на баронесата и граждани.