От КНСБ продължават да настояват минималното трудово възнаграждение в страната да се обвърже със заплатата за издръжка, която е 1351 лева.

Това е чувствително по-високо от предложената от служебното правителство минимална заплата за 2024 в размер на 940 лева. 

Припомняме, че минималната заплата се определя по нов механизъм, който беше приет от 48-ото Народно събрание.

От 2024 година обаче се предвижда месечната минимална работна заплата да достигне 940 лева. Този размер е заложен в тригодишната средносрочна прогноза, върху която се разработва проектобюджетът за 2023.

Той ще бъде предложен за гласуване в следващото Народно събрание. Според КНСБ, въпреки че по този начин минималната заплата ще се увеличи значително, нейният размер все още ще изоства от това, което предлага синдикатът – минимално възнаграждение да се обвърже с т.нар. заплата за издръжка.

От заложеното в тригодишната средносрочна прогноза става ясно, че за през 2025 се предвижда минималната заплата да стане 1038 лева, а през 2026 - 1128 лева.

Вижте повече по темата във видеото.

Увеличаването на работната заплата трябва да бъде свързано с производителността на труда.

Това смята Драгомир Драганов, който е член на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/ в Русе. Според него, заплата трябва да бъде почасова с определена минимална ставка за различните сектори.

С приемането на новата методика за образуването на минималната работна заплата от следващата година, която ще бъде 50% от средната за страната, има опасност в някои региони, заплащането на неквалифицираните кадри и специалистите почти да се изравни, коментира Драганов.

Според него заплатата трябва да бъде обвързана с производителността и дава пример с шивашкия бизнес.

Статистиката сочи, че производителността на труда в България е около 50% от средната в Европейския съюз.

Вижте повече по темата във видеото.

Дни преди разпускането на 48-ото Народно събрание депутатите приеха промените в Кодекса на труда, касаещи определянето на минималната работна заплата.

Така от следващата година, тя ще бъде 50% от средната за страната.

Решението предвижда размерът на минималното месечно възнаграждение за следващата година да се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на 100 от средната работна заплата. Тя ще се изчислява за период от 12 месеца, което включва последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на настоящата година.

От синдикалните организации обаче изразиха недоволство от формулата, по която ще се изчислява минималната работна заплата.

Решението влиза в сила 3 дни след публикуването му в Държавен вестник, а процедурата - от 1 септември тази година.

ГЕРБ, "Демократична България", ДПС, "Български възход" и "Продължаваме промяната" блокират увеличението на минималната работна заплата.

Това заяви председателят на БСП Корнелия Нинова.

Според лидера на левицата с така предложените промени, възнагражденията ще паднат дори под сегашната минимална работна заплата.

Вижте повече във видеото.

Минималната работна заплата ще бъде не по-малко от 50% от средната за страната.

Това стана след като народните представители единодушно приеха на първо четене предложените от БСП промени в Кодекса на труда. Заложено е и минималната заплата да се актуализира автоматично всяка година до 31 октомври.

Така, от 2023 година, минималната работна заплата ще е в размер на 850 лева.

Вижте повече във видеото.