Велико Търново се преклони пред паметта на Апостола на българската свобода Васил Левски, обесен 18 февруари 1873 година и геройски загинал, борейки се за свободна България.

Учениците Павел Люцов и Милка Люцова от клуб "Млад възрожденец" припомниха за житейския път и безсмъртието на Дякона, висшите идеали и ценности, от които се е ръководел, делата му в името на българското освобождение, заветите му към българския народ. Пред паметника на Васил Левски те представиха литературно-музикалното произведение "Поклон, Апостоле", чийто автор е актрисата Стефка Петрова.

Последваха военен ритуал и заупокойна молитва. Кметът на Велико Търново Даниел Панов поднесе венци и цветя в знак на почит и признателност към Васил Левски. Заедно с него това направиха и представители на законодателната и местната власт, на образователни и държавни институции, на организации и сдружения, жители и гости на старопрестолния град.

Историческо слово произнесе председателят на Общобългарски комитет "Васил Левски" Васил Василев.

Хиляди българи напуснали пределите на родината си преди много години, предават искрата на родолюбието на своите наследници в румънския град Търговище. Тъй като са побратимени с българския му съименник, в двата града от няколко години се провеждат срещи и прояви на различни нива.

Румънският град Търговище с население около 80 хиляди души е част от окръг Дъмбовица. Бил е столица на страната между 1396 и 1714 година.

В града има значително българско малцинство, занимаващо се основно със зеленчукопроизводство, като продукцията се продава най-вече в Букурещ. Същото това малцинство е запазило родния си език и вече от двайсет години не се страхува, че е потомък на българи, говори на архаичен разбираем майчин език, без много чуждици. В къщи се обръщат помежду си с българските имена, а официално същите са транскрипция на румънски.

Почти всички по-възрастни знаят защо преди години са им казвали, че са сърби, а не българи. Василе е един от многото тук, които имат десетки декари земя с оранжерии.

"Историята със сърбите из Румъния, когато турците са минавали през Румъния, искали да вземат сите българи назад в България, щото България беше под турците. Ама румънците, как да кажем, харесваха работата на българите, да не ги отпратят назад в България, им казаха, че са сърби, защото сърбите по онова враме нямаха работа с турците. Па така ни се остави у хората, че ние сме сърби, ама ние сме българи и ние между нази си приказваме, че сме българи, ама румънците ни викат сърби.", сподели той.

По-възрастните хора като бай Васил, по време на социалистическа Румъния са се страхували да се назоват, че са българи, макар и вкъщи да са общували на български с близките си.

"Не знаехме историята на България, не знаехме географията, не знаехме нищо от България, щото да не разсърдим официалите и нямахме правото да учим български и нещо за България, само слушахме песните по радиото, това беше за душата на нашите българи, връзката с България. Офицалите от България, когато дождаха тука, не трябваше да кажат, не трябваше да се срещнат с назе българе, срещахме се скришом така, че знаеме да говорим, ама не трябваше и тия да кажат, официалите, че има българи.", казва членът на ръководството на асоциация "Заедно" Василе Костаки.

"Ние имаме тука един квартал, дека сме 2000-2500 българе, старите знаят български сите, но децата не знаят толкова, в къщи каквото се говори, на улицата не смее да говори веке български. Па ние от Асоциацията това искаме, да не забравим езика и обичаите български. Ние мислим, че сме българе и там си делим корените, в България и искаме децата да ги водим в България, да видят от дека са дошли нашите родители, нашите стари.", сподели вицепрезидентът на Асоциацията Василе Гергу.

70-годишната баба Петрана има в къщата си отделна стаичка, където държи ръчно изработените от нея дрехи, кърпи, покривки и атрибути за коне. Горда и щастлива е, че на празници двете й внучки за пореден път ще облекат изработените от нея народни носии и ризи.

"Кърпа българска, българска, шита от мен! И оная, и оная, ризите 50 годин, 60 годин, сукманите от 60 годин, пък онова 3-4 годин по назад. Като беше булка, българска булка, я го правих това всичко. И майка Домнулул/Дева Мария/, това, това, и това за момичетата, това за коня!", емоционално показа какво е направила баба Петрана.

Бай Васил разказва, че преди години децата са научавали български най-вече от по-възрастните вкъщи, ако има такива. Но от две години към културния дом на българите в града има школа, където се учат да говорят на български език, предимно пак от по-възрастните.

"Учим децата, тия от малки, на български, тежко е, не знаят алфабета, започват с алфабета, па мислиме да харесват, да учат български, кажаме им – с бонбони, кажаме им, ще тръгнем в България, ще се срещнем там, а не да ни сраме, че сме българе, па не знаеме да говорим, щото в техните семейства не се говори български."

Кметът на Община Разград д-р Валентин Василев участва днес в събития, свързани със 100 години от гибелта на капитан Христо Бърдаров и почитане на войните от 19-ти Шуменски пехотен полк.

Официалното честване започна с панихида на площад "Възраждане", която отслужи отец Георги, а след нея бяха поднесени венци и цветя пред Военния паметник от градоначалника и председателя на Общински съвет - Разград Надежда Радославова, от народните представители Десислава Атанасова и Денчо Бояджиев, от Областния управител Гюнай Хюсмен и заместниците му, от родственици на капитан Бърдаров, от СОСЗР и др.

В 11:00 часа цветя бяха поднесени пред барелефа на националния герой, след което д-р Василев, Десислава Атанасова и Надежда Радославова участваха в среща в клуба на офицерите, на която присъстваха генерал Златан Стойков – председател на ЦС на СОСЗР, полковник Кирил Парапанов – секретар на централната контролна комисия на СОСЗР и членове на местната организация.

Кметът коментира важността от това да се провеждат подобни чествания, чрез които се възпитава младото поколение на уважение към историята. Д-р Василев отправи поздравителен адрес към близките на героя и към своите съграждани.

"Силни са личностите в нашата история, тежки са делата им, отговорен е заветът им… Разград помни и винаги ще почита младия, безстрашен офицер, участвал във всички битки с 19 пехотен Шуменски полк, показал мъжество и сила като командир на картечна рота.", подчерта градоначалникът на Разград в поздравителния си адрес.

Изложба "Военните паметници в област Разград" ще бъде показана в 4 общински центъра до края на октовмри.

За първи път тя беше представена в Разград миналата година.

Изложбата включва фотографии на над 100 войнишки паметника и паметни плочи в Разградско. Тя е организирана със съдействието на Областния съвет на Съюза на ветераните от войните в България и Областния съвет на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

Експозицията ще тръгне от Кубрат на 2 октовмри. Таблата със снимки ще бъдат подредени в читалище "Св. св. Кирил и Методий" до 6 октомври. От 9 до 13 октомври пък фотографиите ще бъдат изложени в читалище "Саморазвитие" в Завет, от 16 до 20 октомври – в читалище "Съзнание" в Исперих, от 23 до 27 октомври – в Разград. 

Експозицията се организира с цел отдаване на необходимата почит към саможертвата на загиналите за Свободата и Независимостта на България воини, опазване на културното наследство и възпитание на младото поколение в дух на родолюбие.

С поклонение пред паметника на поета-революционер в градския парк в Разград бе отбелязан Денят на Ботев и загиналите за Свободата на България.

Сред официалните лица присъстваха кметът д-р Валентин Василев, председателят на Общинския съвет Надежда Радославова, областният управител Манол Кившанов и представители на институции и патриотични организации.

Всички с едноминутно мълчание почетоха подвига на Ботев и паметта на знайните и незнайни герои, дали живота си за свободата и за независимостта на България.

Шестокласници и седмокласници от училище "Христо Ботев" пяха революционни песни. "Къде си вярна, ти любов народна" и "Край Босфора" огласиха парка в града.

Пред паметника на Христо Ботев бяха поднесени венци от местната администрация и Общинския съвет. 

Много граждани също поднесоха цветя в знак на признателност и почит към геройски загиналите за Свободата на България.