Без сериозни затруднения се осъществява движението по Дунав мост при Русе въпреки започналия основен ремонт на съоръжението.

Леките автомобили преминават средно за 4-5 минути, като само в пиковите часове се налага да изчакват до 30-40 минути. Движението се регулира с адаптивна светофарна уредба и работата ѝ е синхронизирана между граничните власти на България и Румъния. 

Заради ремонта в участък от около 200 метра, движението се извършва в лентата за изход към Румъния, като превозните средства се пропускат поетапно в едната и другата посока.

И докато леките автомобили преминават без особено забавяне, с изключение на пиковите часове, то на камионите, които влизат в България понякога се налага да чакат по 4-5, а дори и 6 часа, за да минат границата, въпреки че и в Румъния се работи на пълен капацитет. 

По данни от Агенция "Митници" за денонощие до 08:00 часа тази сутрин, през Дунав мост са минали около 2200 камиона в двете посоки, а само на изход от България са преминали и над 3400 леки автомобила.

Вижте повече във видеото.

30% от овощарите в страната не са получили основната субсидия от директните плащания с европейски средства.

За това алармира производител в Русенско.

Според Синан Вейсал, това изправя много стопанства пред избора или да се справят с кредити до следващата субсидия или да спрат работа.

Плащанията са на декар, като за всеки плод има определени килограми за подпомагане. Подаването на документи за субсидията става чрез системата за електронни услуги на фонд "Земеделие", обясни Синан Вейсал. Оказало се обаче, че много производители, макар да са кандидатствали, не са били информирани, че са допуснали грешки, за да ги отстранят навреме и са останали без субсидия.

Според Синан Вейсал, това основно подпомагане за овощарите е много важно за оцеляването на стопанствата в бранша.

На този етап, според Синан Вейсал, може да се очакват добри добиви при повечето основни групи плодове в Русенско.

Вижте повече във видеото.

Масово сгрешени протоколи забавиха с часове проверката на изборните книжа в Русе.

Според председателя на Районната избирателна комисия Милена Хинкова, най-честите грешки са свързани с отразяването на броя на подписите в избирателните списъци, отчитането на преференциите, както и пренасянето на машинния вот в протоколите.

Снощи, след края на изборния ден, от секционните комисии споделиха, че са имали проблеми с отпечатването на бюлетини от машината.

Тази сутрин, при обработката на изборните книжа, се оказа, че дори от секции с изрядни протоколи са чакали 8-9 часа за проверка. Някои от тях не издържаха на натоварването и на липсата на сън и си почиваха по седалките в залата, докато им дойде редът.

Голямото забавяне се е получило заради допуснатите масови грешки, които излизат наяве при проверката на протоколите, заяви председателя на РИК в Русе Милена Хинкова.

Според Хинкова, въпреки създадената много добра организация при обработката на изборните книжа, допълнително се е получило забавяне и заради недостатъчния брой на членовете на РИК.

Вижте повече във видеото.

Множество сигнали за проблеми с разписките от машинното гласуване са получили в Районната избирателна комисия в Русе още след началото на изборния ден.

В една секция пък е взето решение за преустановяване на гласуване с машина.

От много секционни комисии е имало непрекъснати запитвания относно машините и работата с тях, каза председателят на РИК - Русе Милена Хинкова.

Получени са 2 писма от ЦИК как да се процедира при проблеми с машините.

В РИК - Русе не са постъпвали сигнали за съществени нарушения на изборния процес.

Вижте повече във видетоо.

Недостигът на специалисти по здравни грижи е заложен още в образованието.

Това заяви за Новините на телевизия КИС 13 заместник-председателят на Регионалната организация на Българския лекарски съюз в Русе д-р Ева Цонкова.

По нейните думи, общоприетият стандарт е съотношението лекар – медицинска сестра да е едно към две, но годишно в България се обучават около 6000 студенти по медицина, а едва 4000 за сестри.

Според д-р Цонкова, въпреки че през последните години дефицитът на лекари в страната не е толкова голям колкото при специалистите по здравни грижи, продължава да се усеща най-вече в малките градове.

За да се задържат младите лекари, е необходимо условията за специализация да са адекватни на техните нужди, смята д-р Цонкова. Най-големият недостиг на специалисти се наблюдава в анестезиологията и реанимацията.

Добра новина за Русе е, че през последните години се наблюдавал интерес към педиатрията, сподели още д-р Цонкова.

Според нея специалностите с дефицит трябва да станат приоритетни като финансиране и условия за обучение и квалификация.

Вижте повече по темата във видеото.