fbpx

Предсрочно прекратяват мандата на кмета на община Кубрат.

Това се налага, заради решение на Върховния касационен съд. То окончателно потвърждава условната присъда на Бюрхан Исмаилов за невярно деклариране на земеделски площи.

Това означава, че трябва да стартира процедура за нови избори. Първо Върховна касационна прокуратура следва да уведоми Общинската избирателна комисия в Кубрат, която да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на кмета. Това се прави на основание на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Решението на ОИК в Кубрат трябва да постъпи в Централната избирателна комисия, която от своя страна да го изпрати на президента, за да определи дата за предсрочните избори. Ангажимент има и Общинският съвет, който следва да избере временно изпълняващ длъжността кмет до приключването на местния вот.

Припомняме, че като председател на земеделско сдружение, през 2010, Бюрхан Исмаилов е представил в Разплащателна агенция заявление за подпомагане по системата на единните плащания с евросубсидии. Искането е било за 1756 хектара. Впоследствие земеделски експерти установили, че за 356 хектара е била подадена невярна информация относно поддържането им.

Бе заведено дело в разградския Окръжен съд, който постанови условна присъда за Бюрхан Исмаилов - 6 месеца лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок. След като делото премина дълъг път по съдебните инстанции, накрая Върховният касационен съд потвърди присъдата окончателно.

Разградският окръжен съд наложи осем години лишаване от свобода на 71-годишния Зехти Юнуз от Исперих. Той бе признат за виновен в това, че е изнасилил малолетно момиче от социален дом, като я принудил със сила и заплашване.

Делото се гледа по съкратената процедура и при закрити врати. Тъй като подсъдимият е признал пред съда вината си, първоначалното му наказание от 12 години лишаване от свобода е намалено с една трета. Той трябва да плати и 10 000 лева обезщетение на пострадалото момиче.

Според обвинителния акт, на 31 октомври миналата година 71-годишният мъж срещнал на улицата 12-годишното момиче. Детето успяло да избяга от социалния дом в Исперих, за да отиде при майка си, която живеела в близко село. За да заблуди възпитателите в дома, детето облякло със свои дрехи чучело и го завило със завивките си в леглото, след което скочило през прозореца. Малолетната тръгнала по пътя към селото на майка си. В това време била забелязана от подсъдимия Зехти Юнуз, който бил в колата си. Той спрял и поканил момичето в автомобила. Когато отказала, той я задърпал и насила я отвел в дома си. Там изнасилил 12-годишното момиче, като си послужил със заплахи.

Присъдата може да бъде обжалвана в 15-дневен срок пред Варненския апелативен съд.

Районният съд в Разград днес произнесе условна присъда на 47-годишната Шехризаде Хасанова за нападение над учител. Тя бе призната за виновна в това, че е причинила лека телесна повреда на старши учителката Румяна Мартинова, както и за извършване на непристойни действия, изразяващи се във викове и крясъци, и оскърбително отношение към педагожката.

Съдът и наложи и наказание обществено порицание, чрез прочитане на съдебното решение по общинското радио. Присъдата бе определена и одобрена след сключено споразумение между Шехризаде Хасанова и Районната прокуратура, с което обвиняемата се признава за виновна.

Припомнчме, че инцидентът стана на 15 март в основно училище "Никола Икономов" в Разград. Шехризаде Хасанова ударила учителката на сина си, след като преподавателката Румяна Мартинова, по педагогически съображения, временно прибрала хилката и топката за тенис на момчето. Майката пристигнала в учебното заведение и влязла в спор с педагожката. Учителката тъкмо щяла да обясни, че петокласникът се опитвал да я уцели с топката, когато ядосаната майка й се нахвърлила с обиди, след което я ударила в лицето пред учениците.

Непосредствено след инцидента имаше предложение ученикът да бъде преместен в друго училище, но от регионалния инспекторат по образование отказаха.

След като вчера на извънредно заседание правителството реши държавата да отпусне финансова помощ на Националната електрическа компания, за да може да изплати до края на годината целия си дълг за оборудването за АЕЦ „Белене”, днес законопроектът мина на първо четене в Народното събрание. 

От БСП пък поискаха по случая с АЕЦ „Белене“ да бъдат изслушани премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов. Според тях решението на арбитража за АЕЦ „Белене“ е продиктувано от непрофесионално спиране на проекта през 2012г. 

В крайна сметка от 140 народни представители, 132 бяха "за", двама - "против", а 6 се въздържаха. Депутатите от БСП не участваха в гласуването.

В самото решение не е записана сумата, но се очаква тя да е около 1,2 милиарда лева. Финансовата помощ ще дойде от фискалния резерв, където има над 14 илиарда лева.

Ще се очаква и положително становище от Европейската комисия, за да се спазят правилата за държавните помощи.

Около 1 млрд. и 300 милиона лева ще плати България на руските компании заради АЕЦ "Белене". Това ще стане чрез помощ от държавния бюджет, заяви днес премиерът Бойко Борисов на правителственото заседание. 

„Да не се връщам в миналото, защото действително в момента имаме категорично разпореждане от съда в Женева да платим тези пари. На година, ако не ги плащаме, а се забавим, са 118 млн. лв. Затова с финансовия, енергийния министър и Дончев разсъждавахме за тези загуби и считаме, че ако действително управляваме добре процеса, но, за да го управляваме тези реактори трябва да станат и фактически наши, за да може след това да се разпореждаме с тях - дали ще ги слагаме в музея, дали ще се строят, дали ще се намери инвеститор, ако действително проектът е толкова хубав и жив, както твърдят от ляво, би трябвало да не може да намерим време да приемем всички инвеститори. Около 1 млрд. и 300 ще заминат в посока руските компании. Тези, които не спират да говорят в парламента, че сме най-бедните, най-бедните сме събрали 2 млрд. и 500 млн. да разплатим в посока Москва и Вашингтон само тази година.", каза премиерът.

Помощта, която се предлага, ще бъде предоставена възмездно, като НЕК и Министерството на енергетиката трябва да управляват процеса на уреждане на взаимоотношенията с руската страна, за да има определена възвращаемост от произведеното оборудване, за което България плаща. 

"Надявам се с този акт бързо парламентът да приеме този закон, за да гарантираме, че повече няма да се направи нещо последствие с тези пари, отивайки в НЕК. Дал съм задача на приходните агенции до края на годината да съберат допълнително 300 млн., за да може да покрием това, което поехме като ангажимент към хората с увреждания, децата с увреждания, надзирателите в затворите, хората по границата. Но, това е положението.”, заяви още Борисов.

Ако дългът не бъде платен, съществува опасност от обявяването на националната електрическа компания в несъстоятелност, което пък може да постави под риск енергийната система на страната.