Продължават да текат разкопките на средновековния град Червен край Русе, които стартираха на 10 юли.

Вниманието на археолозите е насочено към западната част, където е разположена втора крепостна стена. В рамките на вече месец се проучва напълно нова крепостна зона.

Ръководител на проучването е археологът Стоян Йорданов, като в дейностите участват и студенти от различни университет в Обединеното кралство по програма „Еразъм +“.

Още в първите дни на проучването е станало ясно, че разкопаваната структура е основа на църква – 16-та, която е разкрита до момента на Червен. Тя е разположена от едната страна на крепостната портна с ширина от 6 метра и вероятна дължина – около 13 метра. Размерите и начинът на устройство я нареждат сред най-представителните храмове, които са били на територията на средновековния град. От северната страна на храма се разкриват четири гробни камери, като са открити и много фрагменти от стенописи в разнообразни цветови нюанси. Експерите считат, че датировката на храма е XIV век.

Именно в този период Червен е бил един от най-големите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове. Когато достига своя връх в развитието си, територията му включва вътрешен град, разположен върху високо скално плати в извивка на река Русенски Лом и външен град, заемащ неговото подножие.

Изцяло запазена е триетажна бойна кула на западната стена на градската цитадела.

Градът израства като голямо търговско-занаятчийско средище, с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти.

След 1235 година Червен става седалище на Червенската митрополия, в следствие на което в околността на града възникват много скални манастири.

Още снимки от разкопките на средновековния град Червен:
 

Белгийски скаути посетиха днес обектите на Историческия музей в Русе.

25 момичета и момчета бяха придружени от свои български връстници, като тяхната цел беше да се запознаят с миналото на града и региона.

Разделени на групи, младежите сами трябваше да открият и да разчетат символите, характерни за мястото, в което се намират. Скаутите разгледаха Историческия музей, Екомузея, Къщите музеи "Баба Тонка" и "Захари Стоянов", Пантеонът на възрожденците, Къщата на Калиопа, Сексагинта приста, Ивановските скални църкви и Червен.

„Вечерта всяка от групите трябва да сподели впечатленията си от посещението на музейните обекти и да разкаже за най-интересните, според тях, експонати, които са видели", обясниха ръководителите от Организацията на българските скаути.

Скаутският лагер на белгийците е разположен край село Бръшлен. Младежите са на възраст между 16 и 18 години и са за първи път в България.

Хиляди българи напуснали пределите на родината си преди много години, предават искрата на родолюбието на своите наследници в румънския град Търговище. Тъй като са побратимени с българския му съименник, в двата града от няколко години се провеждат срещи и прояви на различни нива.

Румънският град Търговище с население около 80 хиляди души е част от окръг Дъмбовица. Бил е столица на страната между 1396 и 1714 година.

В града има значително българско малцинство, занимаващо се основно със зеленчукопроизводство, като продукцията се продава най-вече в Букурещ. Същото това малцинство е запазило родния си език и вече от двайсет години не се страхува, че е потомък на българи, говори на архаичен разбираем майчин език, без много чуждици. В къщи се обръщат помежду си с българските имена, а официално същите са транскрипция на румънски.

Почти всички по-възрастни знаят защо преди години са им казвали, че са сърби, а не българи. Василе е един от многото тук, които имат десетки декари земя с оранжерии.

"Историята със сърбите из Румъния, когато турците са минавали през Румъния, искали да вземат сите българи назад в България, щото България беше под турците. Ама румънците, как да кажем, харесваха работата на българите, да не ги отпратят назад в България, им казаха, че са сърби, защото сърбите по онова враме нямаха работа с турците. Па така ни се остави у хората, че ние сме сърби, ама ние сме българи и ние между нази си приказваме, че сме българи, ама румънците ни викат сърби.", сподели той.

По-възрастните хора като бай Васил, по време на социалистическа Румъния са се страхували да се назоват, че са българи, макар и вкъщи да са общували на български с близките си.

"Не знаехме историята на България, не знаехме географията, не знаехме нищо от България, щото да не разсърдим официалите и нямахме правото да учим български и нещо за България, само слушахме песните по радиото, това беше за душата на нашите българи, връзката с България. Офицалите от България, когато дождаха тука, не трябваше да кажат, не трябваше да се срещнат с назе българе, срещахме се скришом така, че знаеме да говорим, ама не трябваше и тия да кажат, официалите, че има българи.", казва членът на ръководството на асоциация "Заедно" Василе Костаки.

"Ние имаме тука един квартал, дека сме 2000-2500 българе, старите знаят български сите, но децата не знаят толкова, в къщи каквото се говори, на улицата не смее да говори веке български. Па ние от Асоциацията това искаме, да не забравим езика и обичаите български. Ние мислим, че сме българе и там си делим корените, в България и искаме децата да ги водим в България, да видят от дека са дошли нашите родители, нашите стари.", сподели вицепрезидентът на Асоциацията Василе Гергу.

70-годишната баба Петрана има в къщата си отделна стаичка, където държи ръчно изработените от нея дрехи, кърпи, покривки и атрибути за коне. Горда и щастлива е, че на празници двете й внучки за пореден път ще облекат изработените от нея народни носии и ризи.

"Кърпа българска, българска, шита от мен! И оная, и оная, ризите 50 годин, 60 годин, сукманите от 60 годин, пък онова 3-4 годин по назад. Като беше булка, българска булка, я го правих това всичко. И майка Домнулул/Дева Мария/, това, това, и това за момичетата, това за коня!", емоционално показа какво е направила баба Петрана.

Бай Васил разказва, че преди години децата са научавали български най-вече от по-възрастните вкъщи, ако има такива. Но от две години към културния дом на българите в града има школа, където се учат да говорят на български език, предимно пак от по-възрастните.

"Учим децата, тия от малки, на български, тежко е, не знаят алфабета, започват с алфабета, па мислиме да харесват, да учат български, кажаме им – с бонбони, кажаме им, ще тръгнем в България, ще се срещнем там, а не да ни сраме, че сме българе, па не знаеме да говорим, щото в техните семейства не се говори български."

Много от пътуващите по пътя София – Варна са виждали трите самолета, устремени към небето край град Омуртаг. Те са част от авио-космическия парк, създаден по идея на втория български космонавт  Александър Александров, открит по повод 20 годишнината от полета му в космоса.

Месец юни, 2008 година, на откриването на Aвиопарка присъстват много гости и руски колеги на Александър Александров. Те вървят по единствената по рода си алея на авиацията и космонавтиката, засаждат и свои дръвчета.

Тук, под открито небе са изложени трите самолета с които е летял вторият български космонавт и друга авиационна техника. Тук има и стара руска установка на ракета, с подобна е през осемдесетте години на миналия век е свален немски безпилотен разузнавателен самолет над бившия Съветски съюз.

В градския исторически музей се съхранява и костюмът-скафандър на Александров. Интересна е историята за попадането му тук, което става със съдействието на тогавашната градска партийна организация по време на посещението в града на руска делегация и първият български космонавт. За притежаването му по онова време дори е имало и спор между Градския и Окръжния комитет на БКП.

По повод 25 годишнината от полета на втория български космонавт, в близост до Общината в Омуртаг беше изградена четири метрова скулптура - паметник на космонавта и се обнови площадът около него. Съществуваха и планове за изграждане на нови кътчета за отдих и детски площадки. Потърсихме Общината за коментар по темата, но никой от там не пожела да застане пред камерата ни.

Неофициално разбрахме, че няма никакви средства, заделени от бюджета, дори няма и за поддръжката на парка. Това не остава не забелязано от жителите на града, които се гордеят с техния съгражданин, но и в същото време им е и малко тъжно.

С изграждането на уникалния авио-космически парк, Омуртаг имаше голямата мечта да се превърне в звездно градче, но това засега явно остава в рамките на мечтите. Когато и техният съгражданин Александър Александров летял на тези три самолета, също е мечтаел да стане космонавт, докато това не е станало реалност. 

Кметът на Община Разград д-р Валентин Василев участва днес в събития, свързани със 100 години от гибелта на капитан Христо Бърдаров и почитане на войните от 19-ти Шуменски пехотен полк.

Официалното честване започна с панихида на площад "Възраждане", която отслужи отец Георги, а след нея бяха поднесени венци и цветя пред Военния паметник от градоначалника и председателя на Общински съвет - Разград Надежда Радославова, от народните представители Десислава Атанасова и Денчо Бояджиев, от Областния управител Гюнай Хюсмен и заместниците му, от родственици на капитан Бърдаров, от СОСЗР и др.

В 11:00 часа цветя бяха поднесени пред барелефа на националния герой, след което д-р Василев, Десислава Атанасова и Надежда Радославова участваха в среща в клуба на офицерите, на която присъстваха генерал Златан Стойков – председател на ЦС на СОСЗР, полковник Кирил Парапанов – секретар на централната контролна комисия на СОСЗР и членове на местната организация.

Кметът коментира важността от това да се провеждат подобни чествания, чрез които се възпитава младото поколение на уважение към историята. Д-р Василев отправи поздравителен адрес към близките на героя и към своите съграждани.

"Силни са личностите в нашата история, тежки са делата им, отговорен е заветът им… Разград помни и винаги ще почита младия, безстрашен офицер, участвал във всички битки с 19 пехотен Шуменски полк, показал мъжество и сила като командир на картечна рота.", подчерта градоначалникът на Разград в поздравителния си адрес.