В миналото тържищата - пазарите и панаирите - били мястото, където кипял животът и се случвало всичко най-интересно.

Един от най-старите панаири в България се провежда в Търговище - от векове до днес, а за празника на града беше създаден и макет на панаира, изложен на централния площад.

Навремето двата големи панаира в България, признати със султански указ, били Ески Джумая и Узонджовският. Ески Джумая продължавал 15 дни и десетилетия наред бил събитието на годината.

Панаирът се провеждал всяка пролет от близо 350 години. До миналата, когато пандемията прекъсва вековната традиция. Но пък тази, дюкяните изникват в центъра на града. В мащаб 1:100. Изработката отнела 122 дни по 12 часа работа дневно.

Във времето, като части от пъзел, се появяват различни артефакти, като османския печат, откупен от турски оказион, с който били подпечатвани разрешителните за участие в панаира. Но преди три години, докато изучава развитието на град Ески Джумая, историкът от музея в Омуртаг Алджан Мустафа попада на османотурски документи, сред които и разрешително, издадено от Митхат паша - тогавашният управител на Дунавския вилает.

Панаирното градче включвало около 2000 дюкяна, административни помещения, охрана, противопожарна служба, два входа. Но търговията с животни била забранена. Историята е събрана в монография, базирана на изследваните документи.

В монографията присъства и плана на панаира, по който е направен и макетът на тържището, което векове наред било сърцето на града.

Вижте повече за историята в репортажа.

6-и май е обявен за празник на Русе с решение на Общинския съвет от 2002 година.

Историята около покровителството на Свети Георги над града се размива някъде назад в миналото, на границата между езичеството и християнството.

Корените на празника се виждат още през средновековието, когато тук, в долното течение на Дунава, се образуват двойки градове от двете страни на реката – както това е станало с Гюргево (днес в Румъния б.а.) и Гюргевград (едно от старите имена на Русе). Оттогава Свети Георги е покровител на града.

За Русе е било много важно да има покровител и духовен водач като Свети Георги, като неговото влияние се усеща и днес, смята директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. д-р Николай Ненов.

Вижте историята във видеото.

Откриха три изложби в Русе посветени на значимите жени в историята.

Става дума за международно събитие по инициатива на сдружение "Европейски пространства 21", съвместно с Посолствата на Чехия и Словакия.

Общата тема на трите изложби е "Значими жени в историята: от Прага през Братислава до Русе". Инициативата обединява проектите "Жените в историята", "Първите жени" и "Чешките героини“.

По този повод в Русе пристигнаха посланиците на Словакия, Словения и Кипър, както и директорът на Чешкия център в София. На събитието присъства и кметът на Русе Пенчо Милков.

Изложбата на посолството на Словакия представя житейски истории на известни жени, които се реализират като първи в различни области на обществения живот. Изтъкват се техните успехи и се отразяват важни въпроси, свързани с равенството между половете и ролята на жената в словашката история.

"Чешките героини" пък представлява илюстрирана мозайка с историите на забележителни чешки жени – владетелки, политици, художнички, изследователки, спортистки, които са оставили важни следи в историята и настоящето не само на Чехия, но и в международен контекст.

Изложбите може да се видят в Историческия музей в Русе до 23 май.

Край Омуртаг се намира единственият в страната авиационен парк, посветен на българските успехи в космоса.

Той е създаден по идея на втория български космонавт Александър Александров. В историческия музей в града пък се пази скафандърът, с който той е полетял в космоса.

В центъра на Авиокосмическия парк се извисяват три самолета, устремени към небето, на които е летял вторият български космонавт - Александър Александров. Авиопаркът е създаден именно по негова идея.

Открит е официално през 2008-ма по повод 20-годишнината от полета му в космоса и е известен с единствената по рода си "Алея на авиацията и космонавтиката". По нейното протежение самият Александър Александров и негови руски колеги собственоръчно са засадили дървета.

В парка е изложена и друга авиационна техника, като тази стара руска установка на ракета. С подобна през 80-те години на миналия век е свален немски безпилотен самолет над бившият Съветски съюз.

Омуртаг е родният град на Александър Александров и в градският исторически музей се пази полетния му скафандър. Любопитна   е историята на попадането му тук.

"79-та година, целият народ ликува, България си има своят космонавт, България е космическа държава, но в Омуртаг като че ли радостта една нотка по-ниска, защото Сашо не полетя. Той беше дубльор на Георги Иванов и не се наложи да лети.Тогава ръководството на град Омуртаг се обръща към съветските другари и казва приблизително така: "Нашият човек не можа да полети, ако може да ни дадете нещо за спомен от това събитие", руснаците разбира се, широки славянски души, казват "няма проблеми, ще уредим нещата". Месец и половина по-късно, на сточна гара Илиенци, пристига специална пратка от Москва за ГК на БКП в гр. Омуртаг, приемат пратката, отварят и вътре е полетният космически скафандър на Александър Александров, придружен с писмо-сертификат, подписан от зам.-председателят на Академията на науките на Съветски съюз.", разказва директорът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев.

По повод 25-годишнината от полета на Александър Александров, близо до Общината в Омуртаг се извисява 4-метров паметник в негова чест.

Плановете за изграждане на нови кътчета за почивка и детски площадки остават неосъществени. От Общината отбягват и темата за бъдещето на Авиокосмическия парк. А идеята отпреди 35 години за изграждане на малък музей на космонавтиката в Омуртаг, отдавна е забравена.

"Надявам се бъдещите поколения, сиреч да оставим работа и за тях, да осъществят въпросната идея. Защото на практика ни трябва една малко по-голяма зала, която да бъде използвана за представяне на тези музейни предмети, на тези свидетели на историята ще кажа аз, защото това е ролята на историята.", споделя още директорът на музея в града Мирослав Тошев.

Към момента Авиокосмическият парк остава единственият паметник край Омуртаг, изцяло посветен на българската следа, оставена в Космоса.

Изборът на управляващи е важен момент в обществения живот. А как е протичал изборният процес у нас преди един век? Имало ли е нерегламентирани агитации и манипулиране на избирателите?

Свидетелства за това се пазят в музеите и архивите.

Историческият музей в Омуртаг пази предмети и истории от изборите в България през годините. Така например е изглеждала една избирателна урна преди повече от 90 години – от здраво дъбово дърво - направена така, че да не може да се отваря.

"Веднага ви прави впечатление колко са стабилни металните ключалки, колко е стабилен металният обков. Има печат с червен восък, на който е написано "Царство България", за да се знае, че държавата присъства и гарантира, че изборите ще бъдат честни.", разказва директорът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев.

Урната е била използвала в продължение на 40 години. Най-скорошната, отбелязана на вътрешната страна на капака, е 1971-ва.

Във фонда на музея се съхранява и изборна бюлетина от парламентарните избори през 1920-та.

"Тя е оцветена, сиреч напомня ни изборите от 90-91-ва година, когато се смяташе, че хората все още не са достатъчно добре ориентирани, аз ще добавя – смяташе се, че не можем и да мислим. Явно така се е смятало и през 1920-та година, или както са казали античните мислители "няма нищо ново под слънцето".", разказва още Мирослав Тошев.

И преди 100 години политиците били щедри на обещания за по-добър живот и благосъстояние, като по всякакъв начин се опитвали да спечелят и задържат властта.

Кандидати за депутати са председателствали изборните бюра, а почти целия състав, дори преброителите са били участници в управлението и във властта. Предизборната агитация била разрешена и по време на самите избори.

"И е записан един случай в Казанлък, в който в тази година се провеждат избори, полицейският началник е от съответната партия, той минава по къщите и обяснява "Хайде отивайте да гласувате, и хем да знаете за кого да гласувате, ей!" В резултат на който една цяла манифестация бих казал начело с партийното знаме отива към изборният пункт, към изборната урна и гласува вероятно за когото трябва. Но така се случва, че само след шест месеца правителството пада и са назначени нови избори, и друга една партия успява да привлече народния вот, да го кажем с днешни думи. Та тогава въпросният полицейски началник стоял край изборният пункт и обяснявал, че не е разрешена агитацията в този ден. „Какво сте размахали туй знаме, не ви ли е срам?" Какво да се прави, о времена, о нрави, те не се променят."

По тогавашните закони купуването на гласове и пускането на бюлетина по принуда се наказвало с глоба и две години затвор.