На 29 януари се навършват 144 години от Освобождението на Търговище, тогавашен Ески джумая.

Сега ще ви разкажем историята на едно знаме, запазено до днес, което става символично за града.

Знамето на земската войска е символ на първата войскова част в Търговище от времето на Освобождението. Носено е от дядо Пеньо Стоянов, който предвождал групата, извикала руските войници от Омуртаг, тогавашен Осман пазар. Преди да постъпи в музея през 50-те години на миналия век, знамето е съхранявано в казармите в града.

To веднага става символично за церемониите по честването на годишнините от Освобождението.

"Специално място тогава имат все още ветераните, свързани с тези събития, един от които е дядо Пеньо Стоянов. Именно тогава се въвежда традицията пред дома на дядо Пеньо Стоянов, сутринта в деня на Освобождението, се събират граждани със специален файтон възрастният човек се закарва до казармата, оттам се взема знамето и с много тържественост се връща в центъра на града, където преминава и тържеството.", разказва директорът на Историческия музей в Търговище Магдалена Жечева  

Ритуалът се спазва до днес, макар дядо Пеньо отдавна да е напуснал този свят.

А знамето на Търговище е в същото на цвят, като онова - на Българската земска войска от 1878 година.

Вижте цялата история във видеото.

И тази година продължават археологическите разкопки на античния град Мисионис край Търговище.

Проф. Николай Овчаров, който е консултант на проучванията го нарича "Северният Перперикон". Обектът е сред шестте приоритетни, финансирани от правителството с цел развитието на културно историческият туризъм в България.

В разкриването на миналото му се появява още един много значителен елемент. Преди няколко години по време на разкопките на Мисионис, Димитър Овчаров, баща на проф. Николай Овчаров, беше намерил каменна плоча с надпис върху него, на който се разчита титлата на владетел "Кан". Хипотеза на проф. Овчаров е, че прословутата битка между Кан Крум и император Никифор е не Въврбишкия проход, а в прохода "Боаза" край Търговище. Той изложи и своите аргументи.

В поредица от свои статии тази хипотеза потвърждава и един друг известен историк днес – проф. Пламен Павлов от Великотърновският университет, който също се базира върху надписа и находките, намерени досега.

Подобни мащабни разкопки на античния и средновековен град Мисионис не са правени през последните 40 години. Предвижда се те да продължат още поне месец.

За разкопки и консервация на Мисионис тази година, Регионалния исторически музей в Търговище разполага с 350 000 лева, от които 300 000 са осигурени от държавата, а останалите от Общината и от спонсори.

Вижте повече подробности във видеото.

Второ издание на книгата за посещенията на Васил Левски в Русе беше представено днес в Регионална библиотека "Любен Каравелов".

Автор на задълбоченото проучване е Стоян Стоянов, който е един от основните изследователи на дейността на Апостола на Свободата в Русенско. Предстои догодина да излезе и втора част на книгата.

Изданието е значително допълнено и преработено. Затова заглавието на книгата е "Васил Левски и Русе - исторически бележки, статии и документи".

Приносът на тази книга е анализът, който се прави на написаното по темата за посещенията на Васил Левски в Русенско от 1990 година насам.

Вижте повече подробности във видеото.

Телевизионната кула в Русе е открита на 7 май 1987 година.

Тя е най-високата в България, като дълго време е била и първенец на Балканите. След смяна на антената, от 202 метра кулата в момента се извисява на 198 метра.

Поддръжката на съоръжението е изключително трудна, коментира инж. Христо Христов - началник на РРТС - Русе. При силен вятър кулата се клати - отклонението при върха е 1,60 метра, което я предпазва от падане.

Няма начин сладкарницата на кулата да заработи отново, тъй като помещението никога не е било предвидено там да има заведение. Вече няма водопадаване, а и помещението няма евакуация.

Вътре в помещенията техниката е обновена, като се осигурява много добро покритие на радио и телевизионни сигнали в региона. Има и резервно захранване, което се използва при нужда, за да се гарантира непрекъснатата работа на всички предаватели.

Вижте повече във видеото.

В деня на Ботев, ще ви разкажем историята на знаменосеца на Ботевата чета – Никола Симов-Куруто.

Той е от Търговище, където са направили възстановка на родната му къща. В местния музей пък се пази единствената автентична вещ, останала от него – личната му кама.

Животът на Никола Симов-Куруто е бурен и кратък. Като малък остава сирак. Бил буен и често влизал в полезрението на тогавашната власт.

Когато поотраснал се захванал с кърджийство - нещо като амбулатна търговия - разнасял стоки между отдалечени райони. Бързо се увлича от революционните идеи и участва в местния таен комитет. Дори попада в затвора в Русчук (днес Русе).

"В самия затвор той явно попада на революционни дейци, които се намират по това време в този затвор, след известно време, за което няма документи запазени, той попада в Румъния. Там попада в хъшовските среди, именно тук той получава своя прякор "Куруто", което значи сух, слаб. В тези хъшовски среди Никола симов – Куруто има известно влияние, което за нас, до нас е достигнала малко информация, знаем също, че в тези хъшовски среди му е гласувано доверие и той попада в т.нар. "другарски съд". Именно в тази хъшовска среда, по-късно попадайки и в печатницата на Л.Каравелов, Н.Симов – Куруто явно се запознава с Христо Ботев, и именно тогава започва тяхното приятелство.", разказва уредникът в Историческия музей в Търговище Николай Ставрев.

Писма свидетелстват, че му е гласувано доверие да оглави и ръководи Априлското възстание в района. А в Националната библиотека се пази снимка на революционера. 

Единствената автентична вещ на Куруто се съхранява в Историческия музей в Търговище. Дълго време била в стар местен род, после попаднала в Петър Стъпов - изтъкнат учител и писател - който я дарява на музея. Камата е дълга 39 см., има кания, бяла кокалена дръжка с ромбоидна украса, а острието е инкрустирано с орнаменти, наподобяващи цветя.

Друго любопитно е, че в Търговище е направена по скица пълна възстановка на родната му къща, която е превърната в музей. Местните хора се стичат тук с гордост, за да почетат паметта му.

Оцелелите след борбите Ботеви четници разказват, че Никола Симов - Курото е загинал в бой при Милин камък със знаме в ръка и със свещените слова на уста "Свобода или смърт".

Вижте целия разказ във видеото.