С поднасяне на венци и едноминутно мълчание в Бяла бе отбелязана 142-та годишнина от смъртта на баронеса Юлия Вревска.

Десетки жители и гости на града се събраха пред паметника на милосърдната сестра, останала в съзнанието на Българския народ като "ангелът на милосърдието".

След обявяването на Руско-Турската освободителна война 1877-1878 година, Юлия Вревска заминава за действащата армия в отряда на милосърдните сестри. Първоначално тя помага на ранените в румънския град Яш, а след това - в 48-а военно-временна евакуационна болница в Бяла. Ежедневно тя храни болните, пере дрехите им и помага на всекиго с каквото може. Ранените я наричат "ангелът на милосърдието".

Новината за смъртта на Юлия Вревска обхожда европейските държави, а Виктор Юго изразява общата мъка от страдалческата съдба на баронесата посвещавайки стихотворението "Роза на Русия, откъсната на Българска земя".

Затова днес, когато се навършват 142 години от смъртта на баронеса Юлия Вревска, десетки жители и гости на Бяла сведоха глави пред подвига на милосърдната сестра.

Венци и цветя пред паметника на Юлия Вревска бяха поднесени от името на Кмета на Община Бяла Димитър Славов, от Ръководството на МБАЛ "Юлия Вревска", Представители на БЧК, Пенсионерския клуб в Бяла, който носи името на баронесата и граждани.

Всяка година на 29 януари и на 3 март жителите на град Търговище провеждат тържества с полагане на венци на едно много свято за тях място, наречено "Морената". Там, по средата на градината зад църквата се издига един монумент от гранит, на който е издълбана датата на Освобождението на града от османско владичество. Малцина обаче знаят за историята на този внушителен камък.

Тази година се навършват  50 години от поставянето на този възпоменателен гранитен камък. Намира се точно в централната част на поляната зад църквата и е център на сегашният квартал "Вароша". Точно на това място преди Освобождението са извършени големи зверства над мирното население и са загинали най-много жители на тогавашния град Ески Джумая.


СИНХРОН НИКОЛАЙ СТАВРЕВ, УРЕДНИК В РИМ ТЪРГОВИЩЕ –
Всъщност той не бележи мястото на тяхното погребение или общите гробове, които са били тогава направени, а всъщност е един символ на тези всички загинали по време на Освобождението на град Търговище. Именно и затова се решава това да е  мястото, в центъра на кв. "Вароша", където нашите съграждани да могат да се преклонят пред тези загинали.


На мнозина посетители на това място им прави впечатление разликата в датите на честването на Освобождението на града и на датата, която е издълбана на гранита.


СИНХРОН ДИЯНА ПЕТРОВА, НАЧАЛНИК НА ДЪРЖАВЕН АРХИВ ТЪРГОВИЩЕ –
Това разминаване в честването преди години и сега отбелязването на деня на Освобождението на Търговище 29 януари се получава от механичното преминаване на датите от Юлианския към Грегорианския календар. За събитията през различните векове добавянето към дата на събитието за да се приравнят от единия стил към другия стил е различно, затова на събитията, случили са се през 19-ти век се добавят 12 дни, а не 13, и затова тази грешка вече е коригирана и празникът на деня се чества на дата на която се е случило Освобождението на града ни.


В градския Държавен архив се съхраняват малък брой материали, свързани с историята на гранитния камък. На един от тях е решението на тогавашният Изпълнителен комитет на градския народен съвет.


СИНХРОН НИКОЛАЙ СТАВРЕВ, УРЕДНИК В РИМ ТЪРГОВИЩЕ –
Идеята за поставянето на този паметен знак според статия в търговищката преса принадлежи на скулптура Стоян Конаклиев, известен наш съгражданин, който взема този гранитен камък от Витоща. Този монолитен камък е с приблизителни размери 2 метра ширина и 3 метра височина.


СИНХРОН ДИЯНА ПЕТРОВА, НАЧАЛНИК НА ДЪРЖАВЕН АРХИВ ТЪРГОВИЩЕ –
На 17 януари 1970 година на свое заседание ИК на ГОНС обсъжда поставянето на този паметник и откриването му на тържествен общоградски митинг. Решено е в неговите основи да се зазида списък на жертвите, да се поставят книгите на Панайот Дражев, Иван Халаджов, да се поставят юбилейните вестници за Никола Симов, Стефан Куцаров, вестници, отразяващи честванията през годините, и други документи, свързани с историята на града ни.


Вече половин век гранитният монумент е мястото, където малки и големи се прекланят пред паметта на загиналите за Освобождението на град Търговище, а заровеното под него ще пази спомена и ще разказва още много и на идните поколения.

Нова книга възражда паметта за унгарския революционер Георг Силаги и неговото семейство, което оставя диря в живота на Русе и България.

Автор на задълбоченото изследване е уредникът в Регионалния исторически музей Теодора Бакърджиева.

Георг Силаги е ключова фигура за българското възраждане през 19 век, тъй като е бил модел на тогавашните просветени възрожденци и революционери в България. От 1874 година той свързва живота си с Русе, където открива една от най-модерните за времето си аптеки в България.

През 1911 година Георг Силаги участва в основаването на Българското аптекарско кооперативно дружество, което е първата професионално-съсловна организация на фармацевтите в България.

Георг Силаги умира в Русе през 1923 година.

Отбелязаха 1208 години от най-славната българска военна победа при кан Крум - разгромът на Римската империя при Славомир, днешното село Сломер.

Събитието бе организирано от Инициативен комитет, като целта е възстановяване на историческата истина за мястото на битката в официалната история на България и във всички исторически книги, университетски и училищни курсове. Според организаторите на честването, битката между кан Крум и Никифор Първи Геник не се е провела във Върбишкия проход, а на Слава могила край село Сломер, област Велико Търново.

От Инициативния комитет настояват Слава могила и село Сломер да се превърнат в място за всенародно поклонение на най-славната българска военна победа и да бъдат обявени за обекти с национално историческо значение. Организаторите на събитието смятат, че трябва да се изгради и монумент на победата на Слава могила при село Сломер.

Йеромонах Мелетий от Павликенската духовна околия отслужи панахида за всички повече от 60 души от село Сломер загинали за Свободата на България в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Поставиха информационно табло за историята на храм "Всех Святих" в Русе.

Инициативата е на дамите от "Лайънс Клуб" и реализирана изцяло със средства на организацията.

Въпреки че информационното табло не се намира в района, където е била старата църква, то е на такова място, откъдето минават много хора и ще могат да се запознаят с историята на храма от изграждането до разрушаването му. Новата придобивка освети Русенският митрополит Наум.

Следващата инициатива, която обмислят дамите от "Лайънс Клуб" е да поставят рампа към входа на храм "Всех Святих".

Страница 1 от 6
Kiss13.net използва бисквитки (cookies), за да подобри работата си. Посещавайки този сайт Вие се съгласявате с използването им.